english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

Министерският съвет утвърди с постановление Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията. Популярната като програмата за саниране мярка ще се осъществяват на територията на 265 общини в продължение на 2 години и с ресурс от 1 млрд. лева. При наличие на повече средства бюджетът може да нарасне, а срокът да бъде удължен. За да получат предвидената безвъзмездна финансова помощ, собствениците ще регистрират сдружения при условията и по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, подлежащи на регистриране в публичния регистър на съответната община/ район и в регистър БУЛСТАТ.
Пълно 100-процентово финансиране се предоставя на сдруженията, чиито заявления са одобрени, като ще се спазва реда на подаването им. Сдружението на собствениците, чието заявление е одобрено, сключва договор, с който възлага на кмета на съответната да го представлява за упражняване на правата и изпълнение на задълженията му по програмата. Правото на безвъзмездна финансова помощ възниква за сдружението на собствениците с подписването на договора за целево финансиране между кмета на общината, Българската банка за развитие и съответния областен управител. Помощта подлежи на отпускане след приключване на обновяването и се предоставя чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците по ползваното финансиране.
Координатор на програмата е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по чийто бюджет се превеждат разходите по програмата. Кметовете на общините отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на дейностите по обновяване на сградите, намиращи се на териториите им, а областните управители подписват договорите за целево финансиране и наблюдават процеса по обновяването на жилищните сгради. Министърът на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 31 март представя доклад пред Министерския съвет за напредъка по изпълнението на пограмата за предходната календарна година.

Мерки за противодействие срещу злоупотребите с ползване на земеделски площи с цел източване на публични средства предвиждат поредните промени в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти става интегрирана, като при представяне на два и повече невписани в службата по вписвания договори регистрация се извършва на договора, посочен в подадената от собственика декларация. Ако той не е подал декларация, общинската служба по земеделие уведомява страните по договорите. Към заявлението ползвателите ще прилагат декларация, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с лица, които не са изплатили задълженията си за земите за предходните стопански години. При изготвянето на проекта на разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване.
Ползвателите ще внасят предварително по транзитна бюджетна сметка в съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица въз основа на заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“.
по ал. 4 в 10-годишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи и/или са свързани лица не се допуска участие в споразумение и предоставяне на право на ползване на масиви. Кметът ще се произнася по цената на рентното плащане след решение на общинския съвет.
Регламентирана е подробно и възможността влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи, както и картата на възстановената собственост да могат да бъдат изменени за създаване на уедрени поземлени имоти със заповед на министъра на земеделието и храните. Заповедта се издава въз основа на писмено споразумение с нотариално заверени подписи на собствениците на земеделски земи и одобрен план за уедряване. Когато в плана за уедряване са включени земеделски земи – държавна или общинска собственост, споразумението се подписва от министъра на земеделието и храните, съответно от кмета на общината или от оправомощени от тях лица. Общинската служба по земеделие въз основа на одобрения план за уедряване издава решения и скици за уедрените поземлени имоти. Условията и редът за изготвяне и одобряване на плана за уедряване се определят с правилника за прилагане на закона.

Нов Закон за Сметната палата, който заменя приетия в края на 2010 г. прие Народното събрание. Основната новост е преустройството на одитната институция в колегиален орган, в чиито състав влизат 9 членове. Съображенията за възстановяването на тази структура на сметната палата са, че въвеждането на модел на председател и заместник-председатели са превърнали Сметната палат в едноличен орган в разрез с прогласеното в Конституцията колегиално начало.
Опасенията са, че едноличният модел води до нарушаване на принципа за обективност и безпристрастност, тъй като въведените с него одитни екипи са в йерархическа зависимост от председателя на палатата. При този модел предвиденият също в Конституцията парламентарен контрол е неефективен поради липсата на възможност за вътрешен самоконтрол между отделните членове на Сметната палата.
В новия закон е премахната фигурата на заместник-председателя и е предвидена възможността за членове да бъдат избирани лица с по-широк опит и квалификация. Целта е Сметната палата да се върне към основната си функция – анализ на публичния сектор чрез одит на изпълнението, а не да се концентрира към финансовия одит и инспекционния контрол. Това е в тон с международните тенденции съвременният одит да не се ограничава само до контрол за законосъобразност, а до контрол за целесъобразност, ефективност и икономичност при изразходване на публичните финанси.
Премахва се и Консултативният съвет на Сметната палата, който нито е предвиден в Конституцията, нито има реални функции извън съвещателните.
Друг основен момент в закона е премахването на функциите по административно наказване по реда на Закона за административните нарушения и наказания, с които се дублират правомощия на Агенцията за държавна финансова инспекция. Възстановява се и статутът на Сметната палата като разпоредител със самостоятелен бюджет. Структурните промени предвиждат одитната дейност да се поеме от одитни отделения, ръководени от членовете на сметната палата, чиито правомощия и отговорност за качеството на работатат са подробно регламентирани. В новия закон се запазва конкурсното начало за назначаване а одиторския състав, но отпада изискването одиторът да притежава сертификат за вътрешен одит. Мотивът е, че това изискване е в разрез със същността и методологията на външния одит като определящ функциите на Сметната палата.