english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 47/26.06.2015 г.
Народното събрание ратифицира Споразумението между България и САЩ за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждане комплекс от разпоредби в американското данъчно законодателство, известен под наименованието FATCA (Акт за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки). Споразумението беше подписано на 5 декември 2014 г. в София, близо 2 г., след като САЩ в сътрудничество с пет европейски държави разработи алтернативен подход за спазването му въз основа на два модела на междуправителствени споразумения.
FATCA е лобална система за автоматичен обмен на информация между данъчните администрации на участващите държави, основана на задължения на всички финансови институции да предоставят на американската страна информация за всички сметки на американски данъкоплатци и на чуждестранни дружества, които са контролирани от американски данъкоплатци. Със споразумението България и САЩ се договарят за задължения за събиране и обмен на информация по отношение на американски сметки, за които се предоставя информация, приложение на FATCA към българските финансови институции, сътрудничество при спазване на законодателството и принудителното изпълнение, взаимен ангажимент за продължаване на действията за насърчаване на ефективния обмен на информация и прозрачността.
Макар че споразумението възлага предимно ангажименти на страните по него към САЩ, очакванията са то да има и положителен ефект спрямо българските от финансови институции – те ще се ползват от прозрачността на финансовите потоци, няма да влизат в преки преговори с американските данъчни власти, еднакво ще бъдат третирани по отношение на разкриване на банкова тайна и лични данни и др. Целта на споразумението е на данъчните власти на САЩ да се борят срещу трансграничното укриване на данъци от американски лица чрез използването на офшорни сметки и финансови активи, разположени в чужбина.
Мощен аргумент за приемането на тези правила от страните по споразумението е предвиденият 30-процентен данък за доходи и плащания с източник САЩ -лихви, дивиденти, доходи от продажба на активи. Всъщност данъкът е уреден като потенциална санкция за чуждестранните финансови институции, които откажат да се съобразят с щатския Закон за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки. Това на практика би направило невъзможно оперирането им на американските пазари.
Чуждестранните финансови институции се регистрират пред Федералната данъчна служба на САЩ (IRS ) и получават глобален идентификационен номер (GIIN). Компетентният български орган, който ще обменя информацията по FATCA споразумението, е Националната агенция за приходите. Автоматичният обмен ще бъде осъществяван на основание клаузата за обмен на информация съдържаща се в чл. 25 от въведената през 2007 г. Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
Сключването на споразумението и привеждането в действие на неговите разпоредби е свързано с определени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Българките финансови институции, които откриват или поддържат в рамките на календарна година една или повече американски сметки, за които се предоставя информация, следва да предоставят предвидената в споразумението информация на НАП, включително за всяко плащане по сметки към неучастващи финансови институции направено през 2015 и 2016 г. За идентифициране на сметките се прилагат специални правила, описани в Приложение I към споразумението.
Във връзка с поверителността на информацията проектът препраща към спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и към Закона за защита на личните данни, като е предвидено допълнение в разпоредбата на чл. 62, ал. 11 от Закона за кредитните институции, чрез което се урежда начинът, по който се разкрива информация за банкови сметки в България на американски лица.

ДВ, бр. 41/5.06.2015 г.

Парламентът прие Закон за Европейска заповед за защита, който урежда условията и реда за:
1. признаване и изпълнение на Европей¬ска заповед за защита по наказателни дела, издадена в друга държава членка;
2. издаване в Република България на Ев¬ропейска заповед за защита по наказателни дела и нейното изпращане за признаване и изпълнение в друга държава членка.

Европейска заповед за защита се издава въз основа на взета мярка за защита, състояща се в забрани или ограничения, налагани на лице създаващо опасност. Те могат да бъдат забрана за посещаване на определени населени места, райони или определени обекти, в които защитеното лице пребивава или посещава; забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефон, електронна или обикновена поща, факс или по друг начин; забрана или ограничаване на доближа¬ването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.

Компетентен орган да признае Европейска заповед за защита, издадена в държава членка, е окръж¬ният съд по местоживеене на защитеното лице. Когато защитеното лице няма местожи¬веене на територията на страната, компетентен да признае Европейската заповед за защита е Софийският градски съд. Когато Европейската заповед за защита е изпратена на орган, който не е компетен¬тен да я признае, той я изпраща служебно на съответния компетентен съд и незабавно уве¬домява за това издаващата държава по начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността.

При получаване на Европейска заповед за защита съдът образува производство по признаване и се произнася в тридневен срок. Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание, като може да поиска от компетентния орган на издаващата държава допълнителна информация, определяйки срок за нейното получаване за който делото да бъде отложено. Съдът се произнася с окончателно определение, с което:
1. признава Европейската заповед за защита и определя мярка за защита, предвидена в българския закон, която в най-голяма степен съответства на мярката за защита, взета в издаващата държава; мярката за защита, оп¬ределена от съда, не може да бъде по-тежка от мярката, взета в издаващата държава;
2. отказва да признае и да изпълни Евро¬пейската заповед за защита при наличие на някое от основанията по изчерпателно изброените в чл. 7 основания – непълноти, които не са отстранени; различие между мярката по заповедта и ограниченията и забраните; мярката по заповедта е постановена във връзка с деяние, което не съставлява престъ¬пление според българското законодателство; или престъплението е амнистирано или наказателното преследване е погасено по давност; наличие на имунитет и др.

Съдът уведомява лицето, създаващо опасност, компетентния орган на издаващата държава и защитеното лице за определението и за възможните после¬дици от нарушението на взетата мярка за защита съгласно българския закон. Адресът или другите данни за контакт на защитеното лице не се съобщават на лицето, създаващо опасност, освен ако тези данни са необходими с оглед изпълнението на мярката. Съдът незабавно уведомява компе¬тентните органи на издаващата държава и защитеното лице и за евентуалния отказ за налагане на зящитната мярка, като указва всички приложими средства за правна защита, предвидени в закон.

След признаване на Европейската заповед за защита съдът изпраща на органите на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването на защитеното лице в стра-ната препис от определението за изпълнение. Определението подлежи на незабавно изпълнение. При нарушение на определената мярка органите на Министерството на вътрешните работи незабавно уведомяват органите на прокуратурата и съда. Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава или държавата на надзор за всяко нарушение на мярката, определена в изпълнение на Европейската заповед за за¬щита. При изменение на призната Европейска заповед за защита от издаващата държава съдът може да измени наложената мярка в нейно изпълнение, ако тя не е различна от забраните или ограниченията, посочени в закона и ако информацията предоставена с изменената Европейска заповед за защита е пълна.

Съдът прекратява изпълнението на мярката за защита незабавно, след като бъде уведомен от компетентния орган на изда¬ващата държава за отмяната или оттеглянето на Европейската заповед за защита. Изпълнението на мярката за защита може да бъде прекратено, когато постъпи информация, че защитеното лице не пребивава или е напуснало територията на България; срокът на действие на мярката за защита е изтекъл; издаващата държава е изпратила на бъл¬гарската държава съдебно или друго решение за пробация; при отказ за изменение на мярката за защита след изменение на призната Европейска заповед за защита. Преди прекратяване на изпълнението на мярката за защита в случаите съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава информация относно необходимостта от продължаване на защитата.

Европейска заповед за защита може да бъде издадена в България по искане на защите¬ното лице или негов настойник или попечи¬тел, когато защитеното лице възнамерява да пребивава или вече пребивава на територията на друга държава членка. Съдът разглежда искането за издаване на Европейска заповед за защита еднолично в открито заседание, в тридневен срок от подаването му, със задължителното участие на прокурор и на защитеното лице. Лицето, което създава опасност, се призовава, когато при вземането на мярката за защита не му е било предоставено правото да бъде изслушано. Неявяването на редовно призованите лица не е пречка за разглеждане на делото. Съдът се произнася по искането с опре¬деление, което се обявява в съдебно заседание.

Когато съдът откаже да издаде Ев¬ропейска заповед за защита, той уведомява защитеното лице относно всички приложими средства за правна защита, предвидени в закон. Определението за отказ може да се обжалва от защитеното лице в тридневен срок от неговото обявяване по реда на глава двадесет и втора от Нака¬зателно-процесуалния кодекс. Жалбата се подава чрез съда, постановил акта, с препис за другата страна. При отпадане или отмяна на взета мярка за защита или при вземане на нова мярка Европейската заповед за защита може да бъде отменена, съответно да се издаде нова. Европейската заповед за защита се отменя и при наложено наказание лишаване от свобода на лицето, създаващо опасност.

ДВ, бр. 49/30.06.2015 г.

Засилване на контрола върху търговията с акцизни стоки придвиждат последните промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
Лицата, предоставящи за унищожаване отпадъци от тютюн, и лицата, които уни¬щожават отпадъци от тютюн ще подават не по-късно от 3 дни преди датата на предоставяне или на унищожаване уведомление за това до началника на митницата по местонахож¬дението на обекта. Унищожаването на отпадъците от тютюн се извършва в присъствието на мит¬нически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“ или упълномощено от него длъжностно лице. За извършеното унищожаване се съставя протокол, който се подписва от представител на лицето, в чийто обект се извършва унищожаването.

В случаите, когато отпадъците от тютюн не могат да се унищожат в рамки¬те на 24 часа от започване на действията по унищожаването, началникът на митницата по местонахождение на обекта по организи¬ра последващото осъществяване на контрола, включително с извършване на допълнителни или периодични проверки от митническите органи. В при-съствието на митническите органи се извършва и демонтирането на наличните средства за измерване и контрол, а мон¬тирането на нови средства за измерване изисква присъствието и на органа за метрологичен надзор.

Създадена е подробна уредба на реда за бракуване на акцизни бандероли в случаите, когато облепените с тях акцизни стоки са освободени за потребление и ще бъдат ще бъдат изнасяни в друга държава членка. Действията, свързани с бракуването на бандеролите, се извършват само в данъчен склад и след разрешение на началника на компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчния склад. Автентичността на бандеролите се установява от митническите органи преди въвеждане на акцизните стоки в данъчния склад. Не се установява автентичност на бан¬дероли с нарушена цялост или с липсващи реквизити и защити.

Акцизните стоки могат да бъдат въведени в данъчния склад при условие, че бандеролите, които ще бъдат бракувани, са заявени от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят акцизните стоки, и същият има сключен писмен договор с лицето, собственик на акцизните стоки. В случаите, когато бандеролите не са заявени от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще бъдат въведени акцизите стоки, собственикът на акцизните стоки следва да представи пред митнически¬те органи писмено потвърждение от лицето, заявило бандеролите, че същите са заявени от него. Подлежащите на бракуване бандероли се отстраняват от потребителските опаковки на акцизните стоки в присъствието на мит¬нически органи. Отстранените бандероли се унищожават в данъчния склад чрез нарязване, раздробяване, изгаряне или по друг подходящ начин. За извършените действия по ал. 14 митническите органи съставят протокол, към който се прилага опис на унищожените бандероли.