english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 34/03.05.2016 г.
С една от малкото промени от приемането на Закона за нормативните актове през 1973 г. се въвеждат завишени изисквания към инициаторите на законодателната процедура. При изработването на проект на нормативен акт ще се извършва предварителна оценка на въздействието и ще се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета. Резултатите от прилагането на нормативен акт пък ще се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. Въз основа на проверката, ако е необходимо, ще се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт.
Създава се нова глава втора с нови чл. 19 – 23, уреждаща оценката на въздействие на нормативните актове. Съставителят на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Оценката на въздействието е предварителна и последваща, а ролята й е да изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати. Методологията за извършване на оценката се определя от Народното събрание, а Министерският съвет определя с нормативен акт условията и реда за планиране и извършване на оценка на въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, издавани от него. Обхватът и методологията за извършване на оценката на въздействието се определят с наредба на Министерския съвет.
Предварителната оценка на въздействието е от своя страна частична и цялостна. Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при изработване на нови закони и кодекси; както и при изработване на проекти на нормативни актове, от които може да се очакват значителни последици. Извън тези случаи цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта.
Законодателната инициатива на Министерския съвет ще се осъществява въз основа на законодателна програма, а приемането на подзаконови нормативни актове – въз основа на оперативна програма. Законодателната и оперативната програма се приемат от Министерския съвет за 6-месечен период. Включването на проекти на закони и кодекси в законодателната програма и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет в оперативната програма се осъществява след извършена предварителна оценка на въздействието. Министерският съвет ще разглежда проекти на закони и кодекси и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, които не са включени в законодателната и оперативната му програма, ако са придружени от предварителна оценка на въздействието. Законодателната и оперативната програма на Министерския съвет заедно с предварителните оценки на въздействието се публикуват на Портала за обществени консултации.
Последващата оценка на въздействието на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет извършва органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт. Това ще става в срок 5 години след влизането му в сила или в по-кратък срок. Последващата оценка на въздействието се публикува на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето й. Когато орган на местното самоуправление e извършил последваща оценка на въздействието, тя се публикува на интернет страницата на общината в срок до 30 дни от изготвянето й. Изключение от горните изисквания се допуска за подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет, както и за законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

ДВ, бр. 38/20.05.2016 г.
Закон за електронната идентификация, въз основа на която ще бъдат разграничавани физическите лица, беше въведен в правната ни система. Електронният идентификатор е уникален идентификатор на физическо лице, за който е издадено удостоверение за електронна идентичност. Право на електронен идентификатор имат български граждани и чужденци, които притежават единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец. Въз основа на електронния идентификатор може да се направи еднозначно разграничаване на едно лице от други лица във виртуалната среда с цел осигуряване на достъп до информационни системи или осигуряване на възможност за извършване на електронни изявления. Законът предвижда издаване на удостоверението за електронна, което е формализиран официален електронен документ, представен чрез общоприет стандарт, издаден с определен срок на валидност и съдържащ електронен идентификатор и други данни, определени с правилника за прилагане на закона. В определени сектори на държавното управление физическите лица могат да се идентифицират чрез секторни електронни идентификатори, които може да се използват за идентифициране на физическите лица само в сектори, в които държавните органи предоставят на гражданите възможност да упражняват права по електронен път или да извършват електронни услуги, при което не се събират данни за гражданите от други органи и лица извън сектора. Секторен електронен идентификатор не може да се преобразува в електронен идентификатор, но може да се установява и от частноправни субекти за идентифициране на физически лица в отношенията помежду им.
Субекти на електронна идентичност са физическите лица, навършили 14-годишна възраст, на които е издадено удостоверение за електронна идентичност, а орган за електронна идентификация е министърът на вътрешните работи, който издава удостоверението за електронна
идентичност. При осъществяване на дейността си по издаването му министърът на вътрешните работи може да се подпомага от администратори на електронна идентичност, вписани в
регистър. В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създава център за електронна идентификация със статут на дирекция. Функциите на център за електронна идентификация може да се осъществяват и от други лица, вписани в регистъра. В Министерството на вътрешните работи се създава и поддържа публичен електронен регистър на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация. Предвидени са изисквания за регистрация на администратора по отношение на персонала, техническото оборудване, технологиите и сигурността, какато и правила в производството по регистрация и при издаването на удостоверение за елктронна идентичност.

За упражняване на права чрез пълномощник пред държавен орган, организация, предоставяща обществени услуги, и лица, осъществяващи публични функции, упълномощителят трябва да овласти пълномощника чрез вписването на уникалния му идентификатор във воден от министъра на вътрешните работи електронен регистър на овластяванията. Овластяването се извършва след идентифициране чрез електронен идентификатор на упълномощителя и чрез подписване на
овластителното изявление с квалифициран електронен подпис.
Упълномощителят посочва действията, за които предоставя представителна власт на упълномощения, обема на представителната
власт и срока на овластяването. Писмената форма с нотариална заверка
на подписите за овластявания се счита спазена, ако е налице съответно вписване в регистър на овластяванията. Оттеглянето на представителната
власт става по реда на овластяването. Администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация подлежат на административен контрол и административно-наказателна отговорност, реализирани от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи.