english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

Закон за юридическите лица с нестопанска цел
Регламентиране ролята на държавата в подпомагането и насърчаването на юридическите лица с нестопанска цел предвиждат последните промени в едноименния закон (ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.). Подпомагането и насърчаването за дейности в обществена полза може да става чрез данъчни и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред,
определени в съответните специални закони и при съобразяване с правилата по държавните помощи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет, който приема и актуализира периодично стратегия за развитието им. Създава се Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското
общество. В съвета участват представители на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза.

За насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност ежегодно се предвиждат и разходват средства по държавния бюджет.
Оценките на проектите и предложението за разпределението на средствата по
се осъществява по критерии, условия, правила и процедури, приети от съвета, който прави предложение на Министерския съвет. Членовете на съвета не получават възнаграждение за участието си, като те и организациите, които представляват, и свързаните с тях лица не могат да участват с проекти за финансиране. За своята дейност съветът ежегодно в срок до 30 юни се отчита пред Министерския съвет, като представя и отчет за изразходваните средства и постигнатите резултати.

Регистърът за юридическите лица с нестопанска цел преминава от окръжните съдилища по седалището им към Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Обстоятелствата и актовете, подлежащи на вписване, се заявяват в регистъра в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им. Решението на съда за промени и актуалният учредителен акт се изпращат на Агенцията по вписванията за вписване в регистъра и за обявяване по служебен път. Агенцията по вписванията отказва вписване на организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на устава или учредителният им акт противоречат на разпоредбите на тази глава
заличават.

Въвежда се механизъм за временно спиране на статут в обществена полза, който се прилага в случай че две порездни години юридическото лице с нестопанска цел не заяви за обявяване в срок съответните обстоятелства. Преди извършването „с временно спрян статут в обществена полза“, Агенцията по вписванията изпраща писмено уведомление до юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, в което
определя допълнителен срок не по-кратък от един месец, за представяне на информацията. Временното спиране на статута не освобождава юридическото лице с нестопанска цел и членовете на управителните му органи от
задължения и отговорност по закона. Системното неизпълнение на горните задълженията пък е основание за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел.

Възстановяването на статута в обществена полза става по искане на юридическото лице след отпадане на основанието за спирането му. 1) Актът на Агенцията по вписванията за отнемане на статута и отказът за възстановяването му подлежат на обжалване пред окръжния съд по седалището
на юридическото лице с нестопанска цел по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, каквото е новото му име. Ако актът на Агенцията по вписвания бъде отменен, възстановяването на статута се извършва служебно. Юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31
декември 2020 г. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи.

Административнопроцесуален кодекс

Правила за сключване на административен договор въвеждат промените в Административнопроцесуалния кодекс. Административен договор може да бъде сключен от страните в производство пред административните органи по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. Административният договор се сключва
в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. В производството по сключване на административния договор се прилага основната част от разпоредбите на глава пета, раздел I от АПК, доколкото не е предвидено друго в специален закон.

Ако за сключването на административния договор в специален закон се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага общия ред. Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят разпоредбите на глава пета, раздел I от АПК относно събирането на документи от неучастващи в производството лица, поясненията на страна в производството, разходите на страната и
неучаствалото в производството лице и срока за сключването на договора.

Административен договор, който засяга права или законни интереси на трето
лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице. В защита на обществения интерес административният орган може да предвиди клауза за допускане на предварително изпълнение на договора. Допуснатото редварително изпълнение може да се обжалва чрез административния орган пред съда в сроковете и по реда на чл. 60 от АПК. В случай че договорът не съдържа клауза за предварително изпълнение, всяка страна може да поиска от съда такова при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Искането се разглежда в закрито заседание, като съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. В този случай съдът може да изиска съответна гаранция в определен от него размер.

Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни
поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно
или при отказ на другата страна, може да прекрати договора. Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.Административният договор е недействителен при наличие на основанията по чл. 146 от АПК. Когато недействителността засяга само част от договора, която е несъществена за обществения интерес, договорът произвежда действие, ако може да се приеме, че би се сключил и без недействителната част. Административният договор може да се оспори пред съда по реда на глава десета, раздел I от АПК, като оспорването на договора не спира ипълнението му. Съдът разглежда делото и се произнася по искането в двумесечен срок от постъпването му, доколкото друго не е предвидено в
специален закон

Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти

Нов Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ДВ, бр. 76/30.09.2016 г.) ще се прилагат Регламент (ЕС) 596/2014 относно пазарната злоупотреба и Директивата за прилагане 2015/2392 по отношение на съобщаването на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на регламента. Замяната на стария закон с нов произтича от отмяната на Директива 2003/6/ЕО относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба). Въвеждат се процедури за съобщаване на нарушения на посочения регламент и за последващи мерки, както и мерки за защита на лицата, работещи по трудов договор, съобщили за нарушения на регламента или за които са съобщени такива нарушения. Регламентирани са мерки срещу злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара.
Предвидени са и съответните изменения и допълнения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране С цел хармонизация на съответните регулаторни изисквания в различните държави членки, се предлагат допълнителни изисквания към депозитарите на колективните инвестиционни схеми, както и разпоредби, насочени към изясняване на отговорността им в случай на загуба на активи на колективните инвестиционни схеми под тяхно попечителство или при неправилно изпълнение на депозитарните им функции. Уреждат се хипотезите и приложимите условия за делегиране на задължения за попечителство от депозитаря на трето лице, на което са делегирани функции за попечителство. Съгласно разпоредбите на Директивата се въвеждат и допълнителни изисквания към политиките на възнагражденията, които управляващите дружества следва да приемат и прилагат. Със законопроекта се предлагат и промени, които целят развитие на инвестиционния сектор, чрез предоставяне на възможности, които са характерни за колективните инвестиционни схеми в други европейски държави.
Компетентен орган по прилагане на Регламент (ЕС) 596/2014 е Комисията за финансов надзор и заместник-председателя на Комисията, който ръководи управление „Надзор на инвестиционната дейност”. КФН ще упражнява правомощия, свързани с установяване на приети пазарни практики, и ще сътрудничи с Европейския орган за ценни книжа и пазари, с органите на други държави членки и с трети държави, с цел разкриване на лични данни на трети държави. Въвеждат се конкретни срокове, в които лицата, задължени по регламента, разкриват информация или докладват определена информация пред компетентните органи или пред обществеността. Уреждат се и изискванията към специалните комуникационни канали, чрез които се извършва приемането на съобщения за нарушения и предприемането на съответни последващи мерки, воденето на регистър на приетите съобщения, изпращането на потвърждение за получено съобщение и съответни правила в зависимост от начина, който се използва за подаване на съобщение за нарушение, и други. Предвидени са принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби, като максималните размери на предвидените в законопроекта глоби и имуществени санкции произтичат от размера на санкциите в регламента. Глобите и санкциите варират от 500 лв. до 30 млн. лв. в зависимост от вида на нарушението, поредността му и други критерии.