english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 77/4.10.2016 г.
Със съвместна Наредба № Е-РД-04-06 от 28 септември 2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, министерствата на енергетиката, на финансите и на икономиката регламентират мерките за облекчаване на ефекта от дейността на ВЕИ доставчиците. Определени са условията и редът за предоставяне на по¬мощ в периода 1.08.2015 г. до 31.12.2020 г., като помощ се предоставя за всеки ценови период. Помощта се предоставя на предпри¬ятия-бенефициери под формата на отстъпка от компонентата за разпределяне на разходите за изкупуване на електрическа енергия, про-изведена от възобновяеми източници, като част от цената, определена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката, въз основа на заповед за предоставяне на помощ.
Помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, осъществява¬що дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интен¬зивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. Предприятието следва да отго¬варя на един от следните критерии:
1. основната му икономическа дейност за предходната календарна година е в сектор от изброените в приложение № 1 към наредбата и най-малко 60 % от годишните му приходи за същия период са от тази дейност;
2. основната му икономическа дейност за предходната календарна година не е в сек¬тор от изброените в приложение № 1, но е в сектор с интензивност на търговията от най- малко 4 % на равнището на Европейския съюз съгласно приложение № 2 към наредбата, най-малко 60 % от годишните му приходи за същия период са от тази дейност и има интензивност на електроенергията най-малко 20 %, изчислена съгласно приложение № 3 от наредбата.
Предприятието следва да от¬говаря едновременно и на редица допълнителни критерии: да не е предприятие в затруднено положе¬ние съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефи¬нансови предприятия в затруднено положение на Европейската комисия; да няма задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесу¬ален кодекс към държавата и към общината по седалището на предприятието, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; да не е обект на неизпълнено разпореждане за възстановяване на предоставена държавна помощ, след като с решение на Европейската комисия е било обявено, че тази помощ е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар; същите видове разходи, за които иска предоставянето на помощ по тази наредба, да не са предмет на друга държавна помощ; да има потребление на електрическа енергия най-малко 1 GWh през предходната календарна година и интензивност на електроенергията най-малко 5 %, изчислена съгласно прило¬жение № 3 от наредбата; да е изпълнило определени условия, в случай че е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за енергийната ефективност.
Заявленията за предоставяне на помощ с прилежащите към тях документи ще се подават в Министерството на енергетиката в срок до 31 март на годината, в която започва ценовият период, за който се иска предоставянето на помо. Когато заявлението отговаря на изискванията, като не са установени или са отстранени несъответствията в заявлението и/или приложенията към него, министърът на енергетиката в срок от 20 работни дни от постъпване на заявлението се произнася със заповед за предоставяне на помощ. Предприятие, на което е издадена заповед за предоставяне на помощ, е длъжно да уведоми министъра на енергетиката за всяка промяна в обстоятелствата, свързани с условията за издаване на заповедта или с данните в нея, в срок до 15 работни дни от настъпване на промяната, като подаде ново заявление и приложи всички относими до¬кументи.
Когато установи, че не са били налице или са отпаднали предпоставките за предоставяне на помощ по тази наредба, министърът на енергетиката издава заповед за обезсилване или от-мяна на заповедта за предоставяне на помощ на бенефициера. Заповдта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Министърът на енергетиката създава и поддържа публичен регистър за постъпилите заявления и предоставените помощи, който се публикува на ведомствената интернет страница. Министърът е задължен да уве-домява Комисията за енергийно и водно регулиране за издадените заповеди и удосто-верения, както и за прогнозното потребление на електрическа енергия на всеки бенефициер.

ДВ, бр. 80/11.10.2016 г.
България се нареди сред страните, въвели ограничителен режим върху атрибути, характерни за отделни религиозни общности. Законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, санкционира както частичното прикриване, така и пълното, на публични места в страната. Публично място по смисъла на закона е всяко обществено достъпно място на територията на Република България. Забраната не се прилага в следните случаи: ако носенето на облеклото се налага по здравословни причини; с оглед характера на упражняваната професия; в рамките на спортни, културни, образователни или други подобни прояви, когато се носи от участниците в тях и е с временен характер; в молитвените домове на регистрираните вероизповедания; както и когато със закон е установено друго. Дадена е и легална дефиниция на прикриващото и скриващо лицето облекло, което включва плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи.
Контролът по спазването на закона се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи. Санкцията за първо нарушение е глоба в размер на 200 лв., а за всяко следващо - 1500 лв. Ако нарушителите са длъжностни лица, наказанието е глоба в размер на 500 лв. за първо, и 2000 лв. – за всяко следващо, като тези наказания се налагат и на подбудителите и допустителите. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи.
Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.

Българската народна банка уреди с Наредба № 12 от 29 септември 2016 г. реда за подаване и получаване на информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове. Регистърът е електронна информационна система, която осигурява централизирана информация за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и упълномощените от тях лица; получаване на информация от органите и институциите по чл. 56а, ал. 3, както и от физически и юридически лица по чл. 56а, ал. 4 от Закона за кредитните институции; обобщаване на събраната информация. В регистъра информация подават банките и клоновете на чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на страната, както и БНБ.

Наредбата урежда конкретните параметри на подаваната от банките информация за физически и юридически лица – притежатели на банкови сметки и наематели на банкови сейфове, както и показателите за нейната идентификация. Банките ще информацията ежеседмично, като носят отговорност за верността и пълнотата й. Българската народна банка не може да извършва корекции в регистъра по своя инициатива освен за подаваната от нея информация. Банка със седалище в Република България, обявена в несъстоятелност или ликвидация, подава информация към регистъра по реда на тази наредба до датата на решението на съда за заличаването є от търговския регистър.

Достъп до информация от регистъра имат органите и институциите по чл. 56а, ал. 3 Закона за кредитните институции във връзка с изпълнение на служебните им задължения по повод на
конкретни проверки. Всяко лице може да получи информация относно съдържащите се за него
данни в регистъра като титуляр на банкова сметка, наемател на сейф или упълномощено
лице. Информация от регистъра могат да получават и наследници на починали лица.
Информацията се предоставя безплатно на физически лица в 14-дневен срок съгласно
чл. 32, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, а в останалите случаи – срещу заплащане на такса.
Правото на информация по наредбата се реализира с писмено заявление до БНБ, което може да бъде подадено и от пълномощник с нотариална заверка на подписите. Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в регистъра е неточна, то има право да подаде писмено заявление до банката, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от
него неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението банката е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя. Ако искането е основателно, банката
извършва корекцията и подава коригираните данни към регистъра.

БНБ няма да разглежда постъпили от лицата възражения за съдържащи се за тях данни в регистъра, подадени от банките, но ще осъществява контрол за спазване на условията и реда за подаване и получаване на информация от регистъра. При установяване на нарушения от банка на реда и условията за подаване на данни по тази наредба се налагат предвидените в Закона за кредитните институции глоби, санкции и надзорни мерки.