english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 6/19.01.2017 г.
С оповестяването на резултатите от стрестестовете и прегледа на балансите на застрахователи и презастрахователи Комисията за финансов надзор одобри нова Наредба за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, резастрахователите и Гаранционния фонд. Целта на наредбата е да се постигне съпоставимост на финан¬совите отчети на отделните застрахователи и презастрахователи, както и да се осигури информацията, необходима за осъществяване на надзор върху застрахо¬вателната дейност. Регламентирани са общите и специални изисквания към задължителното счетоводно отчитане, допълнителните изисквания спрямо отчетността на Гарнционния фонд, както и изискванията за платежоспособност и финансово състояние на застрахователите без право на достъп до единния пазар.
С наредбата се определят структурата, формата и съдържанието на годишния финансов отчет на дружествата; консолидираните им финансови отчети като участващи предприятия в други застрахователи или презастрахователи, на застрахователните холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност; годишните, тримесечните и месечните отчети, справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 от Кодекса за застраховането; изискванията във връзка с изготвянето и съдържанието на редовния надзорен отчет и отчета за платежоспособност и финансовото състояние на застрахователите и на преза¬страхователите; допълнителните изисквания във връзка с оценката на активите и пасивите във връзка със задължителното счетоводно отчитане, както и във връзка с отчета за целите на надзора върху платежоспособността; редът и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите за целите на задължителното счетоводно отчитане и за целите на надзора на платежоспособността.

ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.
Сериозно ограничаване в приложението на арбитражните производства въвежда изменението и допълнението на Гражданския процесуален кодекс, с което бяха внесени и промени в Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж. В кръга на имуществените спорове, за чието решаване страните не може да сключват арбитражно споразумение, попада вече всеки спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Досега забраната обхващаше споровете с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка и права по трудово правоотношение. Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на Закона за защита на потребителите, е недействителна. Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Прецизиран е обхватът на основанията за валидността на арбитражното споразумение, като са посочени конкретните форми на участие в арбитражното прооизводство - чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание.
Промяна има и в правилата за определяне на разноските в случайте, когато те са присъдени в полза на юридически лица или еднолични търговци. Размерът на възнаграждението за реализираната от юрисконсулт защита ще се определя от съда, но присъдената сума не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като изпълнителни основания ще служат вече не само решенията, но и определенията на арбитражните съдилища по сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела ще се подова вече не само в Софийския градски съд, а в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника. Въведена е изрична императивна забрана съдът да издава изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения. Започналите до влизането в сила на промените арбитражни производства ще се приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.
Завишени са изискванията към арбитрите и е засилен контролът върху дейноста на арбитражите. Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж и притежава високи морални качества. На всяка страна трябва да бъде осигурена възможност да проверява делото и дистанционно, включително чрез интернет страницата на арбитражния съд. Всеки арбитражен съд е длъжен да води архив, в който се съхраняват приключените дела в продължение на 10 години от приключване на производството. След изтичане на този срок ще се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.
Министърът на правосъдието упражнява контрол за спазването на закона от арбитражните съдилища и от арбитрите чрез Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. Контролът се упражнява чрез проверка, която се възлага със заповед на министъра на правосъдието служебно или по повод сигнал или жалба на заинтересовано лице. В заповедта се определят арбитражният съд, съответно арбитрите, които подлежат на контрол, инспекторите, на които е възложен контролът, срок за осъществяване на проверката и период, който обхваща проверката, както и други бстоятелства. Председателят на арбитражния съд трябва да осигурява свободен достъп до служебните помещения и до служебния архив за извършване на назначената от министъра на правосъдието проверка. За констатациите от проверката се съставя протокол, като министърът може да издава задължителни указания до арбитражния съд и арбитрите със срок за отстраняване на констатираните нарушения. Предвидена е административно-наказателна отговорност във вид на глоби или имуществени санкции, като актът за установяване на административно нарушение се съставя от инспекторите, наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието, а обжалването е по ЗАНН.
Извън материята за арбитражите законодателят е ревизирал частично стеснения миналата година обхват на делата, подлежащи на касационно обжалване. Сред исковете, по отношение на които отпадна касационният контрол, попаднаха всички брачни искове, както и исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Сега ограниченията за касационно обжалване отпадат по отношение на въпроса за упражняването на родителските права и определения от съда режим на родителски контакти, но само в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Висящите касационни производства ще се разглеждат по новата уредба.