english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 21/10.03.2017 г.
Ограничаване на достъпа до Централния кредитен регистър за проблемни финансови институции предвиждат промени в Наредба № 22/2009 г. на Българската народна банка, издадена на основание чл. 56, ал. 4 от Закона за кредитните институции. Въведени са допълнителни хипотези на изключване достъпа до информация за кредитната задлъжнялост на клиентите. Мярката ще бъде налагана при заличаване на банка или клон на чуждестранна банка от Търговския регистър, както и при отнемане или обезсилване на издадения лиценз на платежна институция или дружество за електронни пари или при прекратяване на дейността по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Ограничаване на достъпа до информацията в Централния кредитен регистър е предвидено за банка с отнет или обезсилен лиценз. Същевременно е стеснено приложението на наредбата по отношение на обявените в несъстоятелност или ликвидация субекти , които са задължени да подават информация към Централния кредитен регистър до датата на решението на съда за заличаването им от Търговския регистър. Това задължение остава само за банките, но не и за други финансови институции. Отпада задължението за заплащане на такси за достъп до информация от Централният кредитен регистър от други органи, когато е налице основание за това. Разходите са за сметка на държавния бюджет и могат да се изплащат от централния бюджет въз основа на сключен договор между Министерството на финансите и Българската народна банка.

ДВ, бр. 26/28.03.2017 г.
Министерският съвет прие Наредба за процедурите за обмен на информация и сътрудничество между държавните органи, участващи в защитата на лицата, работещи по трудово правоотношение, подали съобщения за нарушения, свързани с пазарни злоупотреби с финансови инструменти. Наредбата урежда взаимодействието в тази насока между Комисията за финансов надзор и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с оглед защитата на посочената категория лица срещу дисциплинарно уволнение във връзка с подадени от тях сигнали за нарушение по реда на глава втора от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ).
Лице, работещо по трудово правоотношение, подало съобщение за нарушение по реда на глава втора от ЗПМПЗФИ, може да подаде сигнал за започнало срещу него дисциплинарно производство за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ), за което счита че е в нарушение на чл. 187, ал. 2 КТ. Сигналът се подава в Централното управление на ИА „Главна инспекция по труда“ или в териториалната дирекция „Инспекция по труда“ по седалището и адреса на управление на работодателя. Сигналът по ал. 1 се подава лично или чрез упълномощен представител с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Ако сигналът е подаден до Комисията за финансов надзор, най-късно на следващия работен тя е длъжна да го препрати на ИА „Главна инспекция по труда“ с информация за това дали лицето, което е подало сигнала, е подало съобщение за нарушение по реда на глава втора от ЗПМПЗФИ.
В срок два работни дни от получаването на информация от Комисията за финансов надзор контролните органи на ИА „Главна инспекция по труда“ или на съответната териториална дирекция извършват проверка на работодателя по повод на постъпилия сигнал. В случаите, когато откритото производство по налагане на дисциплинарно наказание е свързано с подадено от работника или от служителя съобщение за нарушение по реда на глава втора от ЗПМПЗФИ, контролните органи на ИА „Главна инспекция по труда“ прилагат принудителна административна мярка по реда на чл. 404, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, с която временно спират започнатото от работодателя дисциплинарно производство до изясняване на обстоятелствата по чл. 8 от Комисията за финансов надзор. Принудителната административна мярка се прилага в 14-дневен срок от започването на проверката и се съобщава на лицето, подало сигнала по, в качеството му на заинтересована страна, както и на работодателя.

ДВ, бр. 27/31.03.2017 г.
С наредба вместо досегашната методология ще се определят нередностите, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и про¬центните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. С наредбата се посочват: случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от същия закон.
Нередностите и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях са посочени в приложения № 1 и 2 към наредбата. При определяне размера на финансовите корекции се отчита естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициента, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ. Определянето на размера на финансовите корекции се извършва чрез прилагането на диференциален метод, а когато това е невъзможно – чрез пропорционален метод. Когато се определя финансова корекция чрез прилагане на диференциалния метод, нейният размер трябва да е равен на реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства – допустими разходи. Размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. При определянето на финансовото отражение на нарушението се съпоставят разходите в рамките на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора, извършени след възникване на нарушението, и хипотетичният размер на разходите в ситуация, в която не е имало нарушение.