english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 49/20.06.2017 г.
Засилен надзор над финансовата система цели Българската народна банка с промени в Наредба № 16 от 2009 г. за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи. Вписването, отказът за вписване и заличаването на представител или клон на платежна институция от БНБ във водения от нея регистър по чл. 17 от Закона за платежните услуги и платежните системи ще се извършва със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, на основанията, предвидени в чл. 26 от Закона за платежните услуги и платежните системи. БНБ ще поддържа списък на платежните институции, лицензирани в други държави членки, които извършват на територията на Република България включените в лиценза им платежни услуги чрез клон, представител или директно, за които са изпълнени изискванията на чл. 30 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Вписването, отказът за вписване и заличаването на представител или клон на дружество за електронни пари от БНБ във водения от нея регистър по чл. 17 от Закона за платежните услуги и платежните системи се извършва със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, на основанията, предвидени в чл. 77е от Закона за платежните услуги и платежните системи. В регистъра при БНБ се вписват и дружествата за електронни пари, лицензирани в Република България, които извършват дейност директно или чрез клон или извършват посочените в закона дейности чрез представител на територията на друга държава членка след изпълнение на изискванията по чл. 77е от Закона за платежните услуги и платежните системи. БНБ поддържа списък на дружествата за електронни пари, лицензирани в други държави членки, които извършват дейност директно или чрез клон или извършват посочените в закона дейности чрез представител на територията на Република България, за които са изпълнени изискванията по чл. 77е от Закона за платежните услуги и платежните системи.“
Операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента незабавно уведомяват БНБ, ако платежоспособността им е застрашена; ако са предприели съществен преглед и/или осъвременяване на информационните системи или ако са започнали разработването на нов пакет услуги, които в значителна степен засягат състоянието на информационната технология, при промени, свързани с функционалността на платежната система, както и при промени, свързани с наличността и сигур- ността на извършваните от тях допълнителни дейности по предоставяне на технически, информационни и комуникационни услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги от доставчици на платежни услуги; за извършени тестове на оборудването; за резултатите от анализи, извършени във връзка с присъщите на системата операционни и сетълмент рискове; при неплатежоспособност или прекратяване на участници в системата; при възникване на проблеми при функционирането на платежната система или при възникване на проблеми, свързани с наличността и сигурността на извършваните от тях допълнителни дейности, освен оперирането на платежните системи с окончателност на сетълмента, за които са лицензирани, когато тези дейности представляват предоставяне на технически, информационни и комуникационни услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги от доставчици на платежни услуги; при всякакви други събития, които могат да имат отношение към оперирането на платежната система или към наличността и сигурността на извършваните допълнителни дейности по предоставяне на технически, информационни и комуникационни услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги от доставчици на платежни услуги.
Платежните институции и дружествата за електронни пари незабавно уведомяват БНБ в следните случаи: ако платежоспособността им е застрашена; ако собственият капитал на платежната институция е спаднал под по-голямата от стойностите по чл. 8 или по чл. 9 от Закона за платежните услуги и платежните системи, съответно собственият капитал на дружеството за електронни пари е спаднал под по-голямата от стойностите по чл. 77а или по чл. 77б, ал. 2 – 6 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Регламентирани са механизми за периодична отчетност на операторите на платежни системи и доставчиците на платежни услуги пред БНБ, както и контролът от страна на централната банка.

ДВ, бр.51/27.06.2017 г.
Министерският съвет прие нова Наредба за медицинската експертиза, с която се определят принципите и критериите за реализиране на тази дейност. Като цяло методиката за изчисляване процента на трудоспособност не се променя, но са коригирани разпоредбите, отменени по-рано от Върховния административен съд – относно изискването за срока на инвалидност, отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти при малигнен тумор на гърдата и методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност.
Срокът на инвалидността вече не е от една до три години, а в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като органите на медицинската експертиза следва да определят срока на инвалидността по медицинска целесъобразност въз основа на досегашните критерии. Отмяната на отправната точка “Малигнен тумор на гърдата в първите 5 години” се преодолява с вземане на най-близката по съдържание точка за критерий. Аналогичен е подходът и във връзка с отмяната на Приложение № 2 “Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти”. При определяне на трайната неработоспособност органите на медицинската експертиза следва да се ръководят от досегашните критерии, свързани с развитието на съответните заболявания (характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване).

ДВ, бр. 52/30.06.2017 г.
Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите целят по-висока събираемост на публичните вземания чрез промени в съвместната Инструкция № 39 от 2011 г. за взаимодействие между Министерството на вътрешните работи и Националната агенция за приходите. Ръководителите на компетентните структури на МВР или определените от тях лица за контакт предявяват за събиране в НАП съгласно разпоредбите на ДОПК неплатените в срок публични вземания, установени с влезли в сила актове на органи на МВР. Публичните вземания се предявяват пред публичните изпълнители в компетентната териториална дирекция или офис на НАП след влизане в сила на акта чрез електронната услуга на НАП „Приемане на актове, от които произтича публично вземане на външни взискатели“; чрез обмен на данни между информационните системи на НАП и МВР или на хартиен носител. Не се предявяват пред НАП: наказателни постановления, които не са влезли в сила; актове за установяване на публични вземания, за които са налице условията по чл. 168 ДОПК; актове за установяване на публични вземания, издадени срещу заличени юридически лица; актове, издадени срещу държавни учреждения.“
Ръководителите на компетентните структури на МВР или определените от тях лица за контакт предават на публичните изпълнители в НАП преписки за публичните вземания на хартиен носител, които съдържат: изпълнителното основание – наказателно постановление или друг акт за установяване на публично вземане в оригинал, издаден от компетентен орган на МВР, със заверка за датата на влизане в сила, извършена от компетентно длъжностно лице; решение на административен и/или съдебен орган, потвърждаващ/изменящ или отменящ изпълнителното основание, заверено копие, с надлежно отбелязване на датата на влизане в сила; данни, индивидуализиращи длъжника, актуални към момента на комплектоване на преписката, когато е физическо лице, юридическо лице или едноличен търговец; данни за вида, адреса, броя и местонахождението на производствени, търговски или други обекти и места за осъществяване на търговска или производствена дейност от длъжника, които са известни на МВР; данни за публичното вземане. Когато след предявяване на публичното вземане в НАП органите на МВР получат информация за предстояща промяна или констатират последваща промяна в предоставените на НАП данни за неплатените в срок публични вземания и актовете, с които същите са установени, коригират/променят или допълват данните. При допусната техническа грешка или промяна на данните за предявените публични вземания органите на МВР уведомяват публичния изпълнител от компетентната ТД/ офис на НАП. В случаите, когато след предаване на преписка за принудително събиране в НАП са извършени плащания за погасяване на публичното вземане, при които сумите са постъпили по сметки на МВР, съответният служител на МВР уведомява публичния изпълнител в компетентната ТД/офис на НАП. При пълно или частично погасяване на публични вземания, установени с акт на компетентен орган на МВР, служител на НАП в 5-дневен срок от изтичане на всеки месец уведомява МВР за постъпилите суми чрез изпращане на справка на електронен адрес, посочен от МВР. Разпореждането за разпределение или за прекратяване на изпълнителното производство се изпраща в 7-дневен срок от издаването му на предоставени за целта електронни адреси на МВР с електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис от публичен изпълнител. Недължимо платени или надвнесени суми, постъпили по банкова сметка на НАП или МВР за погасяване на глоби или имуществени санкции по Закона за движението по пътищата, се възстановяват от бюджета на Министерството на вътрешните работи.