english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 81/10.10.2017 г.
Висшият съдебен съвет одобри Наредба за съдебните заседатели, с която регламентира условията и редът, по които се определя броят им за всеки съд, етичните правила за поведение и организационни въпроси, свър- зани с тяхната дейност съгласно базовата уредба в Наказателно-процесуалния кодекс. Броят на съдебните заседатели за районен, окръжен, военен и специализиран наказателен съд се определя на общо събрание на съдиите от съответния им по-горен по степен съд не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на действащите съдебни заседатели. При определяне броя на съдебните заседатели се вземат предвид броят на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели, и становището на председателя на съответния съд за тенденциите на увеличение или намаление на тези дела за целия изтичащ мандат на съдебните заседатели.
Общинските съвети на територията на съдебния район на всеки съд, а за специализирания наказателен съд – Столичният общински съвет, изготвят списък на одобрени кандидати за съдебни заседатели по реда и при условията, предвидени в Закона за съдебната власт. В едномесечен срок от получаване на списъка по ал. 1 комисията по чл. 68д ЗСВ извършва проверката за съответствие, предвидена в закона. Съдебните заседатели за всеки районен, окръжен и специализиран наказателен съд се избират от общо събрание на съдиите от съответния им по-горен съд – окръжен, апелативен и апелативния специализиран наказателен съд, от списъка с кандидати, предоставен им от общинския съвет. Изборът на съдебни заседатели се извършва не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на действащите съдебни заседатели.
Мандатът на съдебните заседатели започва да тече от датата на полагане на клетвата. За всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Подборът се извършва от служител/и на съда, изрично определен/и за това от неговия председател. С разпореждането за насрочване на делото съдията докладчик определя необходимостта от резервни съдебни заседатели, както и от педагози, психолози и специалисти по социални дейности. На съдебния заседател трябва да се даде възможност да се запознае с делото преди съдебното заседание. Възнаграждението се определя почасово, включително и за започнат час, на база дневно възнаграждение в размер на eдна двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден. Броят часове, за които се дължи заплащане, е реално отработеният и не се ограничава от осемчасовия работен ден. На съдебните заседатели се въз- становяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в съдебни заседания, за пътуване от местоживеенето или местоработата им до сградата на съда и обратно, в границите на съдебния район, по правила, възприети за изплащане на пътни разходи в съответния съд.

ДВ, бр. 85/24.10.2017 г.
Актуализиране на националната уредба съобразно развитието на евроевропейското право въвежда новият Закон за държавните помощи. С него се определят условията и реда за предоставянето на държавни помощи и минимални помощи; изпълнението на процедурите по уведомяване съгласно чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз; категориите държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар; изпълнението на задълженията за докладване, събиране, регистриране и съхраняване на данни; възстановяването на неправомерна, несъвместима и неправилно използвана държавна помощ, както и на неправомерно получена минимална помощ; оценката на държавните помощи, за които не е задължително уведомяване на Европейската комисия, за съответствие с правилата за групово освобождаване; оспорването по съдебен ред на нарушения, свързани с предоставяне на държавни помощи и минимални помощи.
Предоставянето на държавна помощ, освен в случаите, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз, е несъвместимо с вътрешния пазар. Предоставянето на държавна помощ е съвместимо с вътрешния пазар, когато помощта има социален характер и се предоставя на отделни потребители, без дискриминация относно произхода на съответните стоки, или е предназначена да отстрани щетите, причинени от природни бедствия или от други извънредни събития. Предоставянето на държавна помощ може да се приеме за съвместимо с вътрешния пазар, когато отговаря на някое от следните условия: 1. насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица; 2. подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Европейския съюз или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България; 3. подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, ако не засяга търговските условия в степен, която противоречи на общия интерес на Европейския съюз; 4. подпомага насърчаването на културата и опазването на културното и историческото наследство, ако не засяга търговските условия и конкуренцията в Европейския съюз в степен, която противоречи на общия интерес на Европейския съюз; 5. разрешена е с акт на Съвета на Европейския съюз по предложение на Европейската комисия.
Министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и минималните помощи на национално, областно и общинско равнище и взаимодействието с Европейската комисия. Държавна помощ или минимална помощ се предоставя с акт за предоставяне, в който се определя администратор на помощта. Администраторът на помощ носи отговорност за законосъобразното предоставяне и разходване на държавни помощи и минимални помощи в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство. Администраторът на помощ е длъжен да предостави на всеки получател на държавна помощ или на минимална помощ информация за вида, размера, основанието за предоставяне и съвместимостта на помощта чрез посочване на акта на Европейския съюз, неговото наименование и публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз, както и за произтичащите от получаването на помощта задължения за получателя на помощ. Информацията трябва да бъде включена в акта за предоставяне на помощта или да бъде предоставена на получателя на помощта в 14-дневен срок от издаването на акта. Информация за размера на помощта не се предоставя, когато помощта е свързана с данъчни мерки, изискващи обработка на данъчни декларации на данъчно задължени лица.
Получател на помощ е всяко предприятие, за което е предназначена дър- жавна помощ или минимална помощ, както и всяко предприятие, което пряко или косвено се облагодетелства от тази помощ, като получава под каквато и да е форма икономическа изгода, и по отношение на която са изпълнени всички елементи за наличие на помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функциони- рането на Европейския съюз. Предприятие е всяко лице, което осъществява икономическа дейност без значение на неговата правноорганизационна форма, статут и начин на финансиране, независимо от това дали същото формира и разпределя печалба. Възстановяването на непра- вомерна и несъвместима държавна помощ или на неправилно използвана държавна помощ се извършва въз основа на решение на Европейската комисия с разпореждане за възстановяване и влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, когато това е приложимо. Решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или на неправилно използвана държавна помощ подлежи на изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На оспорване по съдебен ред по реда на Административно-процесуалния кодекс и редица специални правила подлежат актовете за предоставяне на държавна помощ или минимална помощ и действия по допуснати нарушения на българското законодателство и правото на Европейския съюз при предоставяне на държавни помощи или минимални помощи, както и искове, свързани с предоставяне на държавна помощ или минимална помощ.

ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.
Най-сериозният пакет промени в Гражданския процесуален кодекс след влизането му в сила през 2008 г. одобри Народното събрание. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес ще се констатира вече с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Съдът ще проверява служебно както адреса, така и местоработата на ответника и ще разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Възнаграждението на особения представител ще се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изклю- чение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифа. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.
Въвежда се скала за всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство, чийто сбор не може да надвишава определен процент от минималната работна заплата. В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им. В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника. В защита на длъжника са и редица промени в механизмите на заповедното и изпълнителното производство, вкллючително за срока на доброволно изпълнение. Регламентирано е провеждането на електронни публични търгове чрез единна онлайн плагтформа, създадена и поддържана от Министерството на правосъдието.
Разширява се значително обхватът на факултативното касационно обжалване. На обжалване пред Върховния касационен съд подлежат вече въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от тези предпоставки въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Решенията по чл. 290, ал. 2 няма да бъдат считани за задължителна съдебна практика.