english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 90/10.11.2017 г.
Промени в правилата за командироване, за временно отстраняване от длъжност и при определяне на допълнителни възнаграждения за магистратите предвиждат последните промени в Закона за съдебната власт. Разширяват се възможностите за командироване, макар и по изключение, на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9 от ЗСВ. Когато съдия от специализирания наказателен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заменен с друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от апелативния специализиран наказателен съд, съдия от друг окръжен или районен съд с ранг на съдия в апелативен съд при съгласие на председателя на съответния окръжен или районен съд. Аналогични възможности са предвидени и при командироването на прокурорите в различни структури на държавното обвинение отстрана на главния прокурор.
В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер при осъществяване на служебните си правомощия, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. При привличане като обвинаем на магистрат, който е извършил престъпление от общ характер извън рамките на служебните си правомощия, съответната колеги я на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното произво ство. Колегията може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение. Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс.
За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. При изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и при спиране на наказателното производство временно отстраненият магистрат може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност. Отказът подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административно-процесуалния кодекс. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира. В случаите, когато е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, магистратът се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.
Съдиите в апелативния специализираните наказателен съд и прокуратура и следователите в следствения отдел на специализираната прокуратура ще получават допълнително възнаграждение в размер до 6 основни месечни възнаграждения годишно по утвърдени от съответната колегия на Висшия съдебен съвет правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността. Аналогично правило е въведено и по отношение на съдебните служители в специализираните наказателен съд и прокуратура.

ДВ, бр. 92/17.11.2017 г.
Повишаване на гаранциите за събираемост на публичните вземания целят промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В кръга на третите лица, които носят отговорност за непогасени задължения в резултат на укриване на факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят, са включени и прокуристите. Аналогично разширение на кръга от отговорни субекти е въведено и за извършване на недобросъвестни действия, резултат на които имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Хипотезите в този случай са две – извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; извършване на действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Прецизирана е отговорността на мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, така че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери. Те отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски пропорционално на участието им в отчуждената част от капитала при следната дефиниция за недобросъвестност - когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, и разпореждането е извършено преди по-ранната от двете дати: 1. обявяване в търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност; 2. вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Отговорността отпада, когато съдът по несъстоятелността прекрати производството по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване или въз основа на договор за уреждане на плащането на паричните задължения по чл. 740 от Търговския закон.
При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции, тайна по смисъла на чл. 35, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.

ДВ, бр. 95/28.11.2017 г.
Разширяване обхвата на надзора, прозрачност в подбора на кадрите и по-високи възнаграждения предвиждат промени в Закона Комисията за финансов надзор. Кръгът на поднадзорните обекти е разширен с частни и публични лица и институции, както и европейски регламенти и директиви. Завишени са изискванията за към членовете на Комисията за финансов надзор. Те могат да бъдат само български граждани с висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, правото, математиката, информатиката и друга подходяща с оглед надзора и регулирането на небанкови я финансов сектор специалност, които притежават добра репутация, знания, умения и професионален опит и имат трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 5 години за последните 10 години. За членовете на комисията трудовият и/или служебен стаж по специалността следва да е придобит: 1. в държавни институции или други публичноправни субекти; 2. в регулаторен орган на банковия и/или небанковия финансов сектор; 3. в банка и/или в предприятие от небан- ковия финансов сектор; 4. на длъжност с ръководни функции по финансово управление и/или контрол в предприятия от нефинансовия сектор. Подлежащите на деклариране от членовете комисията обстоятелства относно тяхната съвместимост се декларират пред председателя на Народното събрание при встъпване в длъжност.
Възнаграждението на председателя и на другите членове на комисията се определя съгласно вътрешни правила за работната заплата, приети от комисията, като възнаграждението не може да е по-ниско от средното възнаграждение с постоянен характер на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастраховате- лите и пенсионноосигурителните дружества, определено на базата на последната отчетна година и не надвишава равнището на възна- граждението на управителя и подуправителите на Българската народна банка. Председателят и другите членове на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които са несъвместими или противоречат с тяхното правно положение. Председателят и другите членове на комисията получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, определено по ред и начин, установени във вътрешните правила за работната заплата.
Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на комисията се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Служител на комисията не може да е лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително; е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; е народен представител; 5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; упражнява контрол върху поднадзорното лице или притежава пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на поднадзорното лице; е член на управителни или контролни органи на поднадзорното лице или е опра- вомощен да управлява или да представлява поднадзорното лице, без да е член на неговите управителни или контролни органи; работи по трудово или гражданско правоотношение за поднадзорното лице. При сключването на трудовия договор служителите на комисията са длъжни да декларират своето имотно състояние пред председателя на комисията. Всяка година до 30 април служителите на комисията са длъжни да декларират пред председателя на комисията своето имотно състояние, както и получените от предходната календарна година доходи от договори за допълнителен труд по чл. 111 от Кодекса на труда, доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, както и работодателя/възложителя, който ги е изплатил, и основанията за тяхното получаване.