english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 2/3.01.2018 г.
Подробна уредба на отговорността за непозволено увреждане въвежда новата Глава петнадесета в Закона за защита на конкуренцията. Право на обезщетение в пълен размер имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на КЗК за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. Обезщетение в пълен размер поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено. Обезщетението в пълен размер обхваща правото на обезщетение за претърпяната загуба и за пропуснатите ползи заедно с дължимата законна лихва, но не може да бъде прекомерно спрямо претърпяната вреда. До доказване на противното се предполага, че картелът причинява вреди.
Ответник по иск за обезщетение за вреди може да възрази, че ищецът е прехвърлил цялата или част от платената от него надценка по веригата на доставки, като докаже фактите, на които основава своето възражение. При преценка на основателността на иска за обезщетение за вреди и за определяне на размера на обезщетението съдът отчита дали и до каква степен на ищеца е прехвърлена надценка. Съществуването и размерът на това прехвърляне се доказват от ищеца. До доказване на противното се приема, че е налице прехвърляне на надценка, когато непрекият купувач е доказал, че: 1. ответникът е извършил нарушение на правото на конкуренцията; 2. нарушението на правото на конкуренцията е довело до надценка за прекия купувач, и 3. непрекият купувач е закупил стоките или услугите – предмет на нарушението, или е закупил стоки или услуги, получени или съдържащи такива стоки и услуги. При преценката на отговорността на нарушителя при искове за вреди, предявени от ищци от различни нива на веригата за доставки, са относими следните обстоятелства: 1. наличието на искове за обезщетение за вреди, които са свързани със същото на- рушение, но са предявени от ищци от други нива на веригата на доставки; 2. съдебните решения по исковете за обез- щетение за вреди, посочени в т. 1; 3. публично достъпна информация относно прилагането на правото на конкуренцията от страна на компетентните органи.
Давността започва да тече от деня на преустановяване на нарушението, при условие че ищецът знае или може да се предполага, че знае за: 1. поведението, което представлява нарушение на правото на конкуренцията; 2. причинените му вреди, и 3. нарушителя. Давността се прекъсва с образуване на производство по установяване на извършено нарушение от орган за защита на конкуренцията. По време на производството пред комисията давност не тече, като нова давност започва да тече след изтичането на една година от влизането в сила на решението, с което се установява извършено нарушение, или от приключването на производството пред органа. При извънсъдебно уреждане на спор относно претенция за вреди давност не тече, докато трае уреждането на спора, и само по отношение на участващите в него страни. Съдът, сезиран с иск за обезщетение за вреди, може да спре за срок до две години образуваното пред него производство, когато страните участват в извънсъдебно уреждане на спора, който е предмет на делото. При постигане на извънсъдебно уреждане на спора претенцията на съответното увредено лице относно вредите, причинени му от нарушението, се намалява с дела на споразумелия се с него съизвършител на нарушението. Останалата част от претенцията на увреденото лице може да се предяви само срещу неучаствали в уреждането на спора съизвършители. Когато неучаствали в уреждането на спора съизвършители не могат да заплатят обезщетение за вредите, съответстващи на останалата част от претенцията на увреденото лице, участвало в уреждането на спора, последното може да предяви останалата част от претенцията си срещу участвалия в уреждането на спора съизвършител. По искане на съда КЗК е длъжна да му оказва съдействие за определяне размера на вредите. Предвидени са глоби за непредоставяне на искана от съда информация.
ДВ, бр. 7/19.01.2018 г.

Консолидиране на антикорупционното законодателство реализира Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В един нормативен ект е обхваната уредбата на досегашните Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности;Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Мерките по новия закон се прилагат от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Дадено е легално определение на понятието „корупция“ – тя е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.
Противодействието на корупцията се осъществява чрез: 1. превантивни и оперативно-издирвателни дейности; 2. деклариране на несъвместимост; 3. деклариране на имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и свързаните с тях лица; 4. осигуряване на публичен достъп до де- кларациите; 5. проверка на декларациите; 6. проверка, анализ и оценка на имущественото състояние; 7. установяване на конфликт на интереси и налагане на санкции и на други мерки в случай на установен конфликт на интереси; 8. публично оповестяване на имената на лицата, които не са подали декларации или в чиито декларации е установено несъответствие, и на имената на лицата, за които е установен конфликт на интереси; 9. сезиране на компетентните органи в случаите, предвидени в този закон; 10. други способи и средства, предвидени в този закон. Посочени са изрично в 50 позиции начело с президента лицата, заемащи висши публични длъжности по смисъла на закона. Антикорупционната комисия ще взаимодейства с Прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП, Агенция „Митници“, инспекторатите към Министерския съвет, Висшия съдебен съвет и държавните ведомства. Условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на комисията, главния прокурор, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи, председателя на ДАНС и главния съдебен инспектор.
Анонимни сигнали няма да бъдат приемани, разглеждани и препращани по компетентност както в процедурата по избор на членове на комисията, така и при осъществяване на дейността й. Всеки сигнал следва да съдържа: 1. трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв; 2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него висша публична длъжност; 3. конкретни данни за твърдяното нарушение, в т. ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; 4. позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация; 5. дата на подаване на сигнала; 6. подпис на подателя. Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения. Комисията ще се сезира по информация в медийни публукации, ако тя отговаря на условията по точки 2-4.

ДВ, бр. 10/30.01.2018 г.
Нов Закон за частната охранителна дейност урежда условията и реда за нейното извършване, административно регулиране и административен контрол. Частната охранителна дейност е определена като търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Дейността се извършва въз основа на писмен договор от търговци след получаване на лиценз за територията на цялата страна или на отделна област. Видовете частна охранителна дейност са: 1. лична охрана на физически лица; 2. охрана на имуществото на физически или юридически лица; 3. сигнално-охранителна дейност; 4. самоохрана на имущество на лица; 5. охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; 6. охрана на урбанизирани територии; 7. охрана на мероприятия; 8. охрана при транспортиране на ценни пратки или товари; 9. охрана на селскостопанско имущество. При осъществяване на дейностите може да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства, като охраната може да е въоръжена или невъоръжена. Регламентиране са хипотезите, условията и минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал.
Възложители по договор за охрана са юридическите лица или пълнолетните и дееспособни физически лица, които са собственици или ползватели на законно основание на това имущество. Когато собственик на имуществото е непълнолетно или недееспособно лице, възложител по договор за охраната му е законният представител на лицето. Лицензът за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР. Лицензът се издава без срок и по отношенвие на определени охранителни дейности при наличие на изпълнени от заявителя ограничителни изисквания, включително за ползвания от него персонал. За неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи е предвидена административно-наказателна отговорност, като установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.