english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 42/22.05.2018 г.
Повече яснота и сигурност в наемните правоотношения върху земеделска земя целят промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Земеделска земя може да се отдава под наем от собственика или от упълномощено от него лице; от лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице; от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице. Договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
Упълномощаването за сключване на договор за наем на земеделска земя трябва да бъде с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на упълномощителите. Независимо от договореното от страните по договор за наем на земеделска земя, наемателят може да пренаеме земята или част от нея след получаване на изрично писмено съгласие от наемодателя. Договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно. В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на горните изисквания и прилага към нотариалното дело скици на имотите, предмет на договора. Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нота- риалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, към нотариалното дело се прилагат скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите. Договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, се вписват в съответната служба по вписванията по местонахождение- то на имотите. Към актовете, подлежащи на вписване, се прилагат издадените скици на имотите.
В общинската служба по земеделие се регистрират само договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на горните изисквания, както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията на този закон и на Закона за арендата в земеделието. Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по земеделие се регистрира: 1. договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата; 2. вписаният договор – при представяне за регистриране на вписан и невписан договор. Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава правила за регистрация на договорите за наем и за аренда на земеделска земя в общинските служби по земеделие.

ДВ, бр. 42/22.05.2018 г.
Завишаване на преференциалната защита на публичните бюджети от принудително изпълнение и въвеждане на единни европейски правила за искове с малък материален интерес и за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания предвиждат промени в Гражданския процесуален кодекс. Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети. Обхватът на забраната включва национално съфинансиране, както и авансовото финансиране, когато средствата са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от Европейския съюз“.
Транспонират се Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище. Жалбата срещу решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред съответния окръжен съд. Решението на окръжния съд по подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280. Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеж дане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на ЕП и Съвета.
Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или въз основа на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението. Спиране или ограничаване на изпълнението на решения на български съд, постановени по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007, се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила решение – от първоинстанционния съд. Молба за спиране на изпълнение на чуждестранно решение се подава пред окръжния съд, издал разпореждането за допускане на изпълнението и изпълнителния лист. Ответникът може да подаде молба за преглед на европейска заповед за плащане при условията и по реда на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 до съответния апелативен съд. Молбата за преглед се подава в срок от 30 дни. Срокът започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на заповедта, или след като посочените в чл. 20, параграф 1, буква „б“ обстоятелства от Регламента престанат да съществуват. Съдът изпраща препис от молбата на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. Молбата се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. Определението на съда не подлежи на обжалване.
Създава се част осма „Особени правила относно производството по граждански дела при действието на международни договори. Първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната документите, които придружават молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение в друга държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г. Съдебно решение, постановено в държава страна по Хагската конвенция се признава от органа, пред който се предявява, въз основа на препис от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви „в“ – „е“ от Хагската конвенция. Заинтересованата страна може да поиска признаване на съдебно решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция по съдебен ред - по реда на чл. 637 от окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопре- биваване или по местоизпълнението. Съдебното решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция, се признава въз основа на препис от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви „в“ – „е“ от Хагската конвенция.

ДВ, бр. 44/29.05.2018 г.
Прецизиране режима на защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство целят промени в едноименния закон. Специална защита по смисъла на закона е прилагането на комплекс от мерки за защита и дейности, предприемани от определени държавни органи, за да се намали рискът от осъществяване на противоправни посегателства спрямо лицата и да се повиши тяхната безопасност. Специалната защита се осъществява чрез предварителна защита и Програма за защита на застрашени лица при условията на конспиративност по ред и начин, определени с акт на главния прокурор. Предварителната защита представлява комплекс от мерки, който осигурява незабавна защита на застрашено лице. Предварителната защита се прилага до издаване на разпореждането от главния прокурор или до вземане на решението на Съвета по защита по чл. 17 за срок до 30 дни, който може да бъде удължен при необходимост с не повече от 30 дни. Програмата за защита на застрашени лица представлява комплекс от мерки, предприемани по отношение на лица, полу-чили статут на защитени лица по този закон. Специалната защита може да включва и дейности по осигуряване на социална, медицинска, психологическа, правна и финансова помощ, подпомагащи интеграцията на лицето в новата среда.
Мерките по специалната защита са задължителни за всички органи на държавна власт и местното самоуправление, както и за всички юридически и физически лица. При изпълнение на специалната защита Бюрото по защита може да иска съдействие от всички органи, което не може да бъде отказано. Главният прокурор може да сключва споразумения за сътрудничество и взаимодействие и да издава съвместни инструкции за взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление относно реда и предпоставките за оказване на съдействие по този закон. Предварителната защита включва следните мерки: лична физическа охрана; охрана на имуществото; настаняване на безопасно място; настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието. Програмата за защита включва следните мерки: промяна на мястото на живеене в страната; промяна на мястото на работа; промяна на детската ясла или институция в предучилищното, училищното и висшето образование; настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието; релокация в друга държава. Мерките може да се прилагат заедно или поотделно, докато съществуват причините за това, но за срок, не по-дълъг от определения в чл. 5, ал. 3.
С изричното писмено съгласие на защитеното лице, при прилагане на мерките по ал. 2 може да се създават нови основни данни за него, които не може да са еднакви с чужди основни данни. За времето, през което лицето ползва документи с нови основни данни, то не може да ползва и документи с предходните си основни данни. Новите основни данни и издадените във връзка с тях документи се унищожават след отпадане на необходимостта от тяхното обработване. По искане на защитеното лице, направено преди прекратяване на действието на Програмата за защита, главният прокурор може да разреши използването на новите основни данни и издадените въз основа на тях документи и след приключване на Програмата за защита. Участието в наказателни производства на застрашени лица, които са получили специална защита по смисъла на този закон, при наличието на възможност за това, се осъществява чрез видеоконференция или телефонна конференция по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Личната физическа охрана на лице е дейност по защита на телесната му непри- косновеност от противоправни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане, при която лицето изпълнява указанията за безопасност, предписани от Бюрото по защита или от съответния служител. Охраната може да бъде денонощна, за определени часове или за определени случаи. Охраната на имуществото е дейност по възпрепятстване на противоправни посегателства върху движимо или недвижимо имущество, което лицето ползва или обитава. Прилагането на мерките не освобождава защитеното лице от изпълнение на задълженията му към държавата или към трети лица, за което Бюрото по защита му оказва съдействие.
На служителите от Бюрото по защита, които осигуряват или прилагат мерките за изпълнение на специалната защита, временно може да се създават нови основни данни, които се използват само при изпълнение на служебните им задължения. Органът, направил предложението за прилагане на специална защита, своевременно информира Бюрото по защита за развитието на наказателното производство, както и за допълнително възникнали обстоятелства, отразяващи се на степента на заплаха на защитеното лице. Необходимостта от продължаването на специалната защита за всяко защитено лице се оценява от Бюрото по защита на всеки 6 месеца от датата на нейното фактическо предоставяне, за което в едномесечен срок изготвя становище до главния прокурор. Когато се налага изменение на вида на мярката за защита, Бюрото по защита в становището до главния прокурор предлага изменение на вида на мярката за защита.