english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 77/18.09.2018 г.
Разширяване на електронните услуги, промени в подсъдността на някои видове дела и сериозно увеличение на държавните такси за касационно обжалване са две от най-значителните промени в последния пакет изменения и допълнения на Административнопроцесуалния кодекс. Исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъщест¬вяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги по електро¬нен път по реда на Закона за електронното управление съответно по Закона за съдебната власт, а също и чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на Интернет страницата му. Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, пре¬доставящи обществени услуги, осигуряват техническата възможност исканията, сигна¬лите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях да се подават по електронен път по реда на Закона за електронното управление в произ¬водствата пред административен орган или съответно по електронен път по реда на Закона за съдебната власт в производствата пред съд. Когато жалбата или протестът се по¬дават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. Ако органът не изпълни задълже¬нието си, копие от жалбата или протеста могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.

Заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съоб¬щения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива:
1. информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до елек¬тронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или
2. електронен адрес, който позволява по¬лучаване на съобщение, съдържащо инфор¬мация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или
3. мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съоб¬щение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтегля¬нето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получа¬ването на съобщението, или
4. факс.

Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предос¬тавящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управле¬ние в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и органи¬зациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги съгласно Закона за електронното управление. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извърши¬лото го длъжностно лице. Писменото удос¬товеряване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. Когато съобщаването не може да бъде извършено по горните начини, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съоб¬щения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получа¬вала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения:
1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота;
2. за организации – ако са вписани в нор¬мативно уреден регистър – на вписания адрес.

Когато страната не може да бъде наме¬рена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаване¬то се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Доку¬ментите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Когато съобщаването в производство¬то пред административния орган не може да бъде извършено по тези начини, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено.

Ор¬ганизациите подават искането си за започване на производството само писмено. Заяви¬телят предоставя електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер или факс, а когато заявителят е гражданин – ако раз¬полага с такива. В случаите, когато заявителят е гражданин, може да предостави информация за наличие на персонален профил, регистриран в инфор¬мационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни ус¬луги по смисъла на Закона за електронното управление – ако разполага с такъв. Ако в специален закон не е предвидено друго, при временна обективна невъзможност или при липса на техническа възможност за обмен на електронни документи между органа и други органи и организации или из¬пращане на други доказателства, обменът по се извършва чрез лицензиран пощенски оператор или по друг обичаен или подходящ начин.“
В предвидените в закон случаи непроиз¬насянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния администра¬тивен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граж¬дани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до ор¬гана. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира. Когато органът отхвърли жал¬бата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на администра¬тивния акт. Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката.

Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, кои¬то преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от администра¬тивните съдилища или от Върховния админи¬стративен съд, могат да се подават безсрочно пред съответния административен съд, чието решение подлежи на касационно обжалване. Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Адми¬нистративния съд – град София. Когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата се разглеждат от административния съд в района на тери¬ториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от администра¬тивния съд, в района на който е седалището на органа.

Когато страни в производството се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него. Когато съобщаването не може да се извърши поради това, че страната или лицето, което следва да се призове, има неизвестен адрес, съобщението се поставя на таблото за съобщения или се публикува в Интернет страницата на съда за срок не по-кратък от 7 дни. Когато страната е призована чрез за¬лепване на съобщението, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнагражде¬нието може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. Протоколът от открито съдебно заседание се публикува на Интернет страни¬цата на съда в 14-дневен срок от заседанието.

Съществено нарушение на администра¬тивнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Когато съдът установи наличието на такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5. Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест.
Подзаконовите нормативни акто¬ве се оспорват пред съответния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното ре-шение.

Касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване, дела, по ко¬ито жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удосто-верение за юридическа правоспособност. След като приеме жалбата или протеста, първоинстанционният съд из¬праща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването им може да подаде отговор. След подаването на отговора или след изтичането на този срок делото се из¬праща на Върховния административен съд. Ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, председателят на Върховния административен съд или неговите заместни¬ци, съответно председателят на отделението, с разпореждане ги оставя без движение и из¬праща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получава¬нето му. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдията-докладчик процедира по същия начин. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, председателят на Върховния административен съд или неговите заместни¬ци, съответно председателят на отделението, с разпореждане оставя жалбата или протеста без разглеждане и прекратява производството по делото. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът процедира по същия начин, като постановява определение. Касационната жалба се връща на първоинстанционния съд и когато е подадена след изтичането на срока за об¬жалване.

Актът за прекратяване на делото и връщане на касационната жалба може да се обжалва с частна жалба. Определението на съда по жалбата е окончателно. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния администрати¬вен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. Петчленните състави на Върховния административен съд разглеждат делото в открити заседания, които се насрочват с разпореждане на председателя на съда, неговите заместници или определен съдия. Когато касационната инстанция е единстве¬ната съдебна инстанция, делото се разглежда в открито заседание. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния админи-стративен съд в закрито заседание, освен ако съдията-докладчик с разпореждане определи делото да се разглежда в открито заседание. Разпореждането не подлежи на обжалване. Когато страна поиска най-късно в касационна жалба или в отговор към касационна жалба делото да се разглежда в открито заседание, то се разглежда по този ред. Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред, първото за¬седание се насрочва в срок не по-дълъг от 4 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът тече от отстраняването им. При открито заседание делото се разглежда с участието на прокурор.

Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Когато делото се разглежда в закрито заседание, решението се постановява в срок не по-дълъг от 6 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне тече от отстра¬няване на нередовностите. При разглеждане на делото в закрито заседание прокурорът дава заключение в двумесечен срок от обра¬зуването му или в срок, определен от съда. При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до два месеца, като редовно призованите страни сами следят за датата на следващото открито съдебно за¬седание. Съдът е длъжен да оповести датата на следващото открито съдебно заседание в 14-дневен срок в Интернет страницата си. Сроковете спират да текат през съдеб¬ната ваканция и дните, обявени за официални празници, освен когато този кодекс или спе¬циален закон предвижда по-кратки срокове. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в раз¬мер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест, както и от граждани, за които е при¬знато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото се¬мейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за граж¬даните, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени ус-луги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. Независимо дали по делото има опреде¬ляем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи пуб¬лични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. Тези правила не се прилагат в касаци¬онното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт. Искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня:
1. в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска;
2. на узнаване на решението или присъдата, но не по-късно от една година от влизането на решението или присъдата в сила – в случаите по чл. 239, т. 2;
3. на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила – в случаите по чл. 239, т. 3;
4. на влизане в сила на последното реше¬ние – в случаите по чл. 239, т. 4;
5. на съобщаването на решението – в слу¬чаите по чл. 239, т. 6.
Сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди този момент. В случаите на чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 искането за отмяна се подава в едного¬дишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска.

Искането за отмяна се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с изключение на дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, или когато жалбоподателят или неговият предста¬вител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за припод-писването, а в случая, когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, се прилага удостоверение за юридическа правоспособност. За производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове се събира так¬са в размер 30 лв. за граждани и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани по искане за отмяна по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване. Искането за отмяна, ако е до¬пустимо, се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния админи¬стративен съд, когато актът е постановен от административен съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от друг петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд. Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт.

ДВ, бр. 79/25.09.2018 г.
Регламентиране на агентурната дейност чрез дрлъжности на прикритие предвижда Постановление № 206 от 20 септември на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност. При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията ще могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, в юридически лица, в граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии, с изклю-чение в адвокатурата. Служителите на прикритие са държавни служители на агенцията с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение. Служители на прикритие могат да са само държавни слу¬жители, преминали първоначална професио¬нална подготовка и притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация.

Служители на агенцията се назнача¬ват на прикритие в структурите по чл. 50 по начин, който не застрашава прикритието от разкриване. За работата си по служебно или по тру¬дово правоотношение служителят на прикритие получава брутна заплата или брутно трудово възнаграждение, обезщетения и други доходи, предвидени за заеманата длъжност по прикриващото пра¬воотношение. Служителите на прикритие имат право на отпуски при условията и в размерите, предвидени за длъж¬ността по прикриващото правоотношение. Документите по прикриващото правоотношение се предоставят на Националния осигурителен институт по служебен път по реда на съвместната инструкция за взаимо¬действие между двете ведомства, издадена на основание чл. 3, ал. 5 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.