english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 94/13.11.2018 г.
Закон за киберсигурност въвежда изискванията на Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. Законът урежда дейностите по организацията, управлението и контрола на киберсигурността, включително дейности и проекти по киберотбрана и по противодействие на киберпрестъпността, както и предприемане на необходимите мерки за постигане на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност.
Регламентират се мрежовата и информационната сигурност, както и мерките за тяхното реализиране, чийто минимален обхват ще се определя с наредба на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Мерките не може да налагат използването на определен тип технология и не се прилагат по отношение на определени субекти – комуникационните и информационните системи за обработка на класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация; мрежите и информационните системи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Технически операции“, Служба „Военна информация“ и Националната служба за охрана, които не са свързани с предоставянето на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи; предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения; доставчици на удостоверителни и цифрови услуги, ако последните са микро- и малки предприятия.
Председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ създава, води и поддържа регистър на съществените услуги по смисъла на този закон, който не е публичен. Системата за киберсигурност е дефинирана като част от системата за защита на националната сигурност, а уравлението и организацията й се осъществяват от Министерския съвет, подпомаган от консултативен Съвет по киберсигурността. Министерският съвет приема с решение Национална стратегия за киберсигурност и Национална стратегия за мрежова и информационна сигурност. Министърът на вътрешните работи провежда държавната политика в областта на противодействието на киберпрестъпността. В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи се изгражда Център по киберпрестъпност, който осъществява дейности по разкриване, разследване и документиране на компютърни престъпления на национално ниво.
Държавна агенция „Национална сигурност“ изпълнява политиката по защита от киберинциденти в комуникационните и информационните системи на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. В Държавна агенци я „Национална сигурност“ се изгражда и поддържа Център за мониторинг и реакция на инциденти със значително увреждащо въздействие върху комуникационните и информационните системи на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Към Държавна агенция „Електронно управление“ се създава Национално единно звено за контакт, което координира въпросите, свързани с мрежовата и информационната сигурност, и въпросите, свързани с трансграничното сътрудничество със съответните органи в други държави – членки на Европейския съюз. Към Държавна агенция „Електронно управление“ се създава и Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност.
Законът въвежда и широк спектър административно-наказателна отговорност за неизпълнение на задължения, свързани с уведомяване за инциденти, неизпълнение на задължителни указания, непредоставяне на информацията и доказателства.

ДВ, бр. 94/13.11.2018 г.
С повишаване прозрачността на медийната собственост са мотивирани изменения и допълнения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Доставчиците на медийни услуги ще подават ежегодно до 30 юни в Министерството на културата декларация по образец, която идентифицира действителните им собственици и съдържа информация дали те заемат публична длъжност, както и за всяко полу чено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането. Когато доставчикът на медийнa услугa е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството. Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/ или редакционната политика, е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията. В нея се посочват всички договори и тяхната стойност, сключени от доставчика на медийна услуга през предходната календарна година с държавни или местни органи или дружества с държавно или общинско участие в капитала, включително в резултат на обществени поръчки, с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори.
Декларацията се подава чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Декларация, която не съдържа изискуемия обем информация, се смята за неподадена. Декларацията се подава и в Агенцията по вписванията и подлежи на обявяване в съответния регистър по чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Доставчикът на медийна услуга, в 7-дневен срок от настъпването на промяна в действителния му собственик, е длъжен да декларира промяната и да посочи дали действителният собственик заема публична длъжност. Доставчикът на медийна услуга публикува актуална информация за действителния му собственик и на интернет страницата си. Аналогични изисквания са въведени и по отношение разпространителите на периодични печатни произведения. Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър с информацията за медийната собственост и реализира административно-наказателната отговорност за неспазване на горните изисквания.