english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 20/08.03.2019 г.
Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България регламентира едноименният закон, който урежда подготовката, организацията и провеждането им през 2021 г. Преброяването започва в 0,00 часа на 22 януари 2021 г. и приключва в 20,00 часа на 15 февруари 2021 г. Органи на преброяването са Националният статистически институт и Централната комисия по преброяването съвместно с областните управители и кметовете на общините. Националният статистически институт осигурява общото ръководство и единна методология на подготовката и провеждането на преброяването. Централната комисия по преброяването е временен орган, в чийто състав влизат Националния статистически институт; държавни органи и ведомства, които създават и поддържат регистри или бази данни, съдържащи информация за обектите на преброяването; Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации, средствата за масово осведомяване и академичната общност. Централната комисия по преброяването се назначава от министър-председателя по предложение на председателя на НСИ, който е нейн председател, като в заповедта за назначаването се определя срокът на действие на комисията. Администрацията по преброяването включва още териториални статистически, временни областни и общински преброителни комисии.
Обект на преброяването са населението, което обичайно пребивава на територията на Република България, и временно присъстващото население, както и жилищният фонд. Единици на наблюдение при преброяването са следните лица: 1. българските граждани, които живеят обичайно в Република България, независимо от това дали към критичния момент на преброяването се намират на територията на населеното място, в което живеят обичайно, или на територията на друго населено място в Република България или извън нея; 2. българските граждани, които живеят обичайно в Република България, но към критичния момент на преброяването пребивават извън нея по поръчение на българската държава, на нейните органи и организации, както и членовете на техните семейства, които ги придружават; 3. гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, които живеят обичайно в Република България към критичния момент на преброяването; 4. чужденците, получили разрешение за пребиваване на територията на Република България съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за чужденците в Република България преди критичния момент, както и лицата без гражданство; 5. лицата, на които е предоставена закрила по Закона за убежището и бежанците преди критичния момент на преброяването; 6. българските граждани, които живеят обичайно извън Република България, но към критичния момент на преброяването временно пребивават на нейната територия; 7. чужденците, получили разрешение за пребиваване съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България преди критичния момент на преброяването, както и лицата без гражданство; 8. лицата, за които е открито производство за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците към критичния момент на преброяването.
Единици на наблюдение са жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене, и сградите със смесено предназначение. Единици на наблюдение са следните жилища: 1. жилища в жилищни сгради, в които към критичния момент на преброяването живеят лица; 2. необитавани жилища в жилищни сгради; 3. жилища в нежилищни сгради, в които към критичния момент на преброяването живеят лица; 4. жилища в сгради със смесено предназначение, в които към критичния момент на преброяването живеят лица. Единици на наблюдение са и други жилищни единици, като хижи, колиби, бараки, каравани, плаващи къщи, хамбари, мелници, както и друг вид подслон, използван за обитаване към критичния момент на преброяването. Единица на наблюдение по време на преброяването са домакинствата. Единици на наблюдение при преброяването не са: 1. българските граждани, които обичайно пребивават на територията на друга държава, с изключение на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 6; 2. чуждите граждани – членове на персонала на чуждестранни дипломатически и консулски представителства в Република България, както и членовете на техните семейства; 3. служители на междудържавни и междуправителствени организации в Република Българи я, както и членовете на техните семейства; 4. чуж дестранни ят военен персонал в Република България, както и членовете на техните семейства; 5. екипажите на чуждестранните речни и морски кораби, намиращи се в пристанищата или в териториалните води на Република България, и пътниците на борда на тези кораби; 6. екипажите на чужди самолети и пътниците в тях, намиращи се в района на летищата в Република България.
За лицата се събират следните данни: 1. собствено, бащино и фамилно име; 2. единен граж дански номер (ЕГН) за българските граждани и за чужденците, получили разрешение за пребиваване в Република България по чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за чужденците в Република България, както и чужденците, получили статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно Закона за убежището и бежанците; 3. личен номер на чужденец (ЛНЧ) за чужденците, получили разрешение за пребиваване по чл. 23, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България; 4. личен номер (ЛН) на гражданин на Европейския съюз; 5. дата на раждане; 6. пол; 7. връзки между членовете на домакинството и семейството; 8. постоянен адрес и настоящ адрес; 9. гражданство; 10. статут на пребиваване; 11. държава и място на раждане; 12. семейно положение; 13. брой живородени деца; 14. степен на завършено образование; 15. грамотност; 16. участие в образование; 17. етническа група; 18. вероизповедание; 19. майчин език; 20. трудов статус – икономически активен или неактивен; 21. професия и/или длъжност; 22. име на предприятието или на организацията и икономическа дейност на юридическата единица; 23. местоположение на работното място или на учебното заведение; 24. вид на транспорта, използван за пътуване до работното място или до учебното заведение; 25. вътрешна и външна миграция на лицата; 26. степен на трайно намалена работоспособност или степен на увреждане.
За домакинствата се събира информация за брой лица и временно присъстващи лица. За жилищните сгради се събират следните данни: 1. адрес на сградата; 2. вид на сградата; 3. местоположение на сградата; 4. година на построяване; 5. тип на строителната конструкция; 6. брой на етажите; 7. наличие на асансьор; 8. брой на жилищата в сградата; 9. наличие на други обекти в сградата, които се ползват за нежилищни цели; 10. достъпност на сградата. За жилищните сгради се събират и данни за географските координати на входовете на сградата. За жилищата се събират следните данни: 1. адрес на жилището; 2. вид на жилището; 3. статут на владеене на жилището; 4. тип собственост; 5. обща застроена площ; 6. брой на помещенията и/или стаите; 7. кухня и спомагателни помещения; 8. енергийна осигуреност; 9. водоснабдяване и канализация; 10. санитарни помещения; 11. енергийна ефективност; 12. материална осигуреност и услуги. Събираните по време на преброяването индивидуални данни са статистическа тайна и могат да се използват само за статистически цели.

ДВ, бр. 24/22.03.2019 г.
Закон за социалните услуги урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга над тях в Република България. Отличителен принцип е предвиденият индивидуален подход с индивидуална оценка на потребностите, дефинирана като професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на лицето с цел определяне на неговите емоционални и социални потребности и потребности от развитие и реализация, които да насочат социалната работа. Индивидуалната оценка на потребностите включва професионални становища, заключения, изводи и препоръки, основани на анализ. Право на социални услуги Право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние. Всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. При предоставянето на социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При предоставянето на социални услуги не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата. Социални услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор, като се зачита мнението на детето и родителите или на лицата, които полагат грижи за детето. Ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността, като се организира по начин, който не допуска изолиране на лицата от общността. Социални услуги се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон. Не се допуска задължително ползване на социални услуги за резидентна грижа от пълнолетни лица.
Социалните услуги са общодостъпни и специализирани. Общодостъпни социални услуги са услугите за: информиране, консултиране и обучение за реализиране на социални права и за развиване на умения, които се предоставят за срок, не по-дълъг от два месеца, както и мобилна превантивна общностна работа. Специализирани социални услуги са услугите, които се предоставят при: настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето; необходимост да бъде удовлетворена специфична потребност на определена група лица. В зависимост от тяхната функция социалните услуги са: превантивни; подкрепящи; възстановителни. При предоставянето на социални услуги се извършват и дейности за подкрепа на семействата и близките на потребителите. Срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е: краткосрочно – за срок до шест месеца; средносрочно – за срок до една година; дългосрочно – за срок от една до три години. В зависимост от начина на ползване социалните услуги могат да са: почасови; полудневни; целодневни; денонощни. В зависимост от средата, в която се предоставят, социалните услуги са: услуги в домашна среда; услуги в специализирана среда; услуги, които се предоставят мобилно. Резидентната грижа се предоставя само в специализирана среда. Асистентската подкрепа се предоставя в зависимост от личните нужди на лицата, като не се ограничава само до тяхната домашна среда. Всички социални услуги могат да се предоставят и мобилно, когато това не противоречи на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, и когато за предоставянето им не се изисква създаване на специализирана среда. Доставчици на социални услуги са Министерскиятк съвет като определящ държавната политика в тази област, министърът на труда и социалната политика планира, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги.

ДВ, бр. 25/26.03.2019 г.
Разнопосочни промени в Закона за устройство на територията засягат облика на градската страна, нормите на регулиране и строителство, както и въвеждането на прозрачност чрез базирана онлайн публична информация. Въвежда се възможност за налагане от местната власт на специфични изисквания за облика на градските пространства, сградите и архитектурните ансамбли. С наредбите за тях общинските съвети могат да се определят допълнителни изисквания към обема и съдържанието на подробните устройствени планове и на инвестиционните проекти за нови сгради, реконструкция, пристрояване и надстрояване и основни ремонти на сгради и съоръжения, улици, площади и озеленени площи, свързани с благоустрояването на градските пространства, опазването и съхраняването на архитектурните ансамбли и градската среда. Предвидените с общ или с подробен устройствен план максимални интензивност и плътност на застрояване могат да се надвишават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии само ако и доколкото това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, като височината и дълбочината на застрояването не могат да превишават тези в съседните урегулирани поземлени имоти. В тези случаи минималната задължителна озеленена площ се намалява пропорционално на увеличената плътност на застрояването.
Върху поземлени имоти могат да се поставят: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. За първите две категории преместваеми обекти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта. В зависимост от вида и предназначението на обекта се представя индивидуален проект, който съдържа архитектурно-художествена и инженерно-техническа част, или типов проект, придружен с декларация за характеристиките на обекта, издадена от производителя въз основа на протоколи от изпитване или изчисления и/ или сертификат за система за управление на качеството, и/или на документи, удостоверяващи съответствие с техническите изисквания на нормативните актове. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. Временно ползване на имоти или части от тях – държавна или общинска собственост, за допълнителна открита търговска площ към преместваеми обекти, както и към търговски обекти в сгради, се допуска при условия и по ред, определени с наредбата на общинския съвет. Преместваемите обекти, поставени по досегашния ред, се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила.
Публичните регистри и архивът на одобрените устройствени планове и измененията им се публикуват и поддържат в актуален вид на интернет страницата на съответното ведомство при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Издадените и одобрените до влизането в сила на този закон актове и документи се публикуват на интернет страниците на съответните ведомства в едногодишен срок от влизането в сила на промените. В двегодишен срок от влизането им в сила министърът на регионалното развитие и благоустройството създава информационен Портал за устройството на територията. Порталът за устройството на територията е централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването на проектите на устройствените планове, на техните изменения и влезлите в сила планове, на издадените разрешения за строеж и на въведените в експлоатация строежи. В Портала за устройството на територията се създава раздел, в който се вписват физическите и юридическите лица, на които е възложено от държавата или общините да изработят проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти, както и размера на възнаграждението им. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за публикуване на актовете и документите в Портала за устройството на територията.