english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 28/05.04.2019 г.
Закон за защита на търговската тайна урежда условията и реда за защитата от неправомерното й придобиване, използване и разкриване. Нормативният акт е в изпълнение на приетите от Европейската комисия Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (”Европа 2020″), на цялостната стратегия за осигуряване на правилно функциониращ вътрешен пазар за правата върху интелектуалната собственост, както и на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация.
Търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство,което съдържа норми за регулиране на различни аспекти на нейната защита – в Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията, Закона за стоковите борси и тържищата, Закона за достъп до обществена информация. Законът за търговската тайна дава обаче единно определение за нея като информация, която отговаря едновременно на три изисквания. Първото е да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи да не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация. Второто изискване е въпросната информация да има търговска стойност поради тайния си характер, а третото - лицето, което има контрол върху нея, да е предприело мерки за запазването й в тайна.
В действащото българско право не съществуваха досега и специални правила за присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски тайни. Възможните варианти се основават на общите разпоредби, свързани с обезщетенията за вреди, предвидени в Закона за задълженията и договорите и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. Дадени са определения за ключови понятия - търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки - предмет на нарушение.
Разликата между притежател и нарушител на търговска тайна е според това дали съответното физическо, или юридическо лице я е придобило правомерно. Посочени са изрично хипотезите за правомерност и неправомерност на придобиването, използването и разкриването, както и изключенията, при които това не се смята за нарушение. Притежателят или лицето, което упражнява контрол върху търговска тайна, може да съди всеки нарушител, като претендира обезщетение за претърпените вреди, преустановяване или забрана на нарушенията, забрана на производството, предлагането, пускането на пазара, използването или съхранението на стоките - предмет на нарушение. Може да се иска и предаване или унищожаване на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна.
Пострадалите търговци ще реализират правата си по съдебен път в производство по граждански дела, като поискат от съда налагането на защитни мерки срещу нарушителите, както и присъждане на обезщетение за претърпените вреди. Предвидени са и давностни срокове за реализиране на правото на иск в гражданския съд. То ще се погасява с изтичането на тригодишен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от пет години от извършване на нарушението.
Във всеки един момент на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително и свидетели, може да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съществува вероятност да съдържа търговска тайна. Съдът може да определи дадена информация като поверителна и по собствена инициатива, ако прецени, че по делото са представени достатъчно доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че тя съдържа предполагаема търговска тайна.
В тези случаи съдът служебно или по искане на страна по делото може да наложи специални мерки за запазване на поверителния й характер. Това може да стане чрез пълна или частична забрана на достъпа до представени по делото документи, съдържащи търговска тайна, както и чрез ограничен достъп до съдебните заседания, записи или протоколи. В тези случаи съответните процесуални действия ще се извършват при закрити врата. Не се разрешава разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция, но ищецът може да внесе обезпечение за налагане на исканите мерки.
При уважаване на иска ответникът може да бъде осъден да огласи за своя сметка и по подходящ начин информация за решението по делото, както и неговото публикуване частично или в цялост със заличена търговска информация. Ако съдът установи обаче, че искът е неоснователен, в полза на ответника може да бъде присъдено обезщетение за претърпените от него вреди, както и разпространяване на информацията относно изхода на делото. При неизпълнение на определените в съдебното решение мерки срещу осъдената страна може да започне принудително изпълнение, включително и чрез налагане на последователни глоби до 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението.
Предвидени са и мерки за граничен контрол като обезпечителна мярка или в изпълнение на съдебно решение, по искане на притежателя на търговска тайна, като по негова молба митническите власти ще могат да задържат стоките “нарушители”. Отказът им да го сторят също ще подлежи на съдебен контрол, като те няма да носят отговорност в случаите, в които са действали добросъвестно, но не са могли да идентифицират продукцията, чието задържане се иска.
Защитата на търговската тайна ще е ограничена в някои хипотези. Тя няма да се прилага по отношение на правото на свободно изразяване на мнение и на информация, в случаите когато търговската тайна е разкрита от нейния притежател, ако разкриването е от обществен интерес, както и ако ограничава независимостта на синдикалните организации и организациите на работодателите при сключване на колективни трудови договори. Законът не може да се прилага и като основание за ограничаване на движението на работниците или служителите, които може да използват опита и уменията си, придобити добросъвестно в процеса на работа.

ДВ, бр. 29/08.04.2019 г.
Обща възможност за участие на магистрати и съдебни служители в европейски проекти за финансово подпомагане на съдебната реформа въвежда Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт може да участват в дейности по изпълнение и/или управление на проекти с бенефициент или партньор Висшия съдебен съвет, с които се финансират мерки, свързани с изпълнението на Актуализираната стратегия за провеждане на реформата в съдебната система и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие. Участитето е допустимо при спазване на правилата за избягване на двойно финансиране и за допустимост на разходите, като прокурорите, следователите и съдебните служители в органите на съдебната власт се считат за лица по чл. 49, ал. 3 от закона, а дейностите се възлагат от оправомощения ръководител или координатор на проект.

ДВ, бр. 33/19.04.2019 г.
Поредни промени в Закона за банковата несъстоятелност целят улесняване на събирането на вземания. По исковете на временните синдици, синдиците, Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и от други кредитори срещу осъществени прихващания, по отменителни искове, както и в производствата по обжалване няма да се събира предварително държавна такса. Ограничават се възможностите за представителство от упълномощени адвокатис въвеждане на изрично изискване процесуалното представителство на банката да се осъществява от временния синдик или синдика. Ограничава се и размерът на възнагражденията за адвокати, назначени като особени представители. В случаите, в които по образувани от кредиторите на несъстоятелността дела съдът назначава особен представител на разноски на ищеца, възнаграждението на особения представител се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По отношение на изключените от програмата за осребряване вещи или вземания, върху които е учреден залог, ако със закон е предвидено продажбата им да бъде извършвана от кредитора без съдебна намеса, освен ако е отказано приемане в производството по несъстоятелност на вземането на заложния кредитор, е предвидена възможност същите да бъдат включени в програмата за осребряване допълнително. Предпоставка за това е заложният кредитор в тригодишен срок от одобряване на списъка на приетите вземания да не е поискал продължаване на изпълнението по реда на чл. 21, ал. 4, респективно по реда на Закона за особените залози.
Промени има и в условията на продажба чрез търг с явно или тайно наддаване - в случаите, в които вещта или правото не бъдат продадени, а по предложение на синдика председателят на управителния съвет на гаранционния фонд разреши насрочване на нов търг относно вещта или правото при намалена цена в размер до 50 на сто от първоначалната оценка, или продажба чрез пряко договаряне или чрез посредник. В последните две хипотези разрешението ще се издава, когато вещите и правата, включени в програмата за осребряване, не са продадени, след като поне три пъти са предлагани на публична продан . Продажбата чрез пряко договаряне или чрез посредник се извършва с първоначална продажна цена не по-ниска от 30 на сто от оценката, посочена в описа, като цената се намалява съответно до реализиране на вещта или правото съгласно изготвени от синдика въз основа на методически указания от фонда правила за извършване на продажба чрез пряко договаряне, оповестени на интернет страницата на банката. Съобщение за започване на процедура по продажба чрез пряко договаряне или чрез посредник трябва да бъде публикувано на интернет страницата на банката в несъстоятелност.
В реда на вземанията на вложители, които са физически лица или микро-, малко и средно предприятие, за частта, която надхвърля размера на гаранцията по Закона за гарантиране на влоговете в банките, са включени и вземанията по влогове на физически лица или микро-, малки и средни предприятия, които биха били отговарящи на условията влогове, ако не бяха направени в намиращи се извън Европейския съюз клонове на банката в несъстоятелност. Добавени са и изцяло нови редове вземания: 11. вземания, произтичащи от дългови инструменти, които отговарят на следните условия: а) първоначалният договорен падеж на дълговите инструменти е поне една година; б) дълговите инструменти не съдържат вградени деривати и самите те не са деривати; в) в съответната договорна документация и, когато е приложимо, в проспекта във връзка с емитирането изрично е посочен по-ниският ред по тази точка; 12. вземания, произтичащи от подчинени инструменти или подчинени заеми, които не са част от допълнителния капитал от първи ред или от капитала от втори ред; 13. вземания, произтичащи от инструменти на капитала от втори ред съобразно правата по тях; 14. вземания, произтичащи от инструменти на допълнителния капитал от първи ред съобразно правата по тях; 15. вземания, произтичащи от инструменти на базовия собствен капитал от първи ред съобразно правата по тях. Дълговите инструменти с променлива лихва, определена въз основа на широко използван референтен лихвен процент, и дълговите инструменти, които не са деноминирани в местната валута на емитента, при положение че главницата, изплащанията и лихвите са деноминирани в същата валута, не се считат за дългови инструменти, съдържащи вградени деривати, единствено поради тези свои характеристики.