english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2020
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 100/20.12.2019 г
Завишена защита срещу неравноправни клаузи в потребителските договори предвиждат поредните промени в Гражданския процесуален кодекс. Съдът ще следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. При разглеждането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Заявлението срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съдът отказва издаване на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Сроковете за доброволно изпълнение и за възражение нарастват от две седмици на един месец, като съдът указва че ако възражението е неоснователно, длъжникът може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта. В случай, че длъжникът не може да бъде открит, връчителят трябва да събере данни, че не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и да удостовери това с посочване на източника на тези данни в съобщението. За издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 банките трябва да представят към извлечението от счетоводните си книги и документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Ако взимането произтича от ценна книга, когато същата обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложени я, включително приложимите общи условия.
От две седмици на един нараства и срокът за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта, като обжалването не спира изпълнението. Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: вземането не се дължи; че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му. Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1. При прекратяване на изпълнението вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Със заключителните разпоредби се разширява дефиницията за неравноправна клауза в договор в Закона за защита на потребителите.

ДВ, бр. 102/31.12.2019 г.
Уредба на противодействието срещу трансграничните данъчни схеми се въвежда с промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, които въвеждат Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. В глава шестнадесета „Особени производства“ се създава раздел VII „Особени правила за автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми“, който урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми. Автоматичният обмен на информация е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите – членки на Европейския съюз, без отправено искане, на определен интервал от време. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки информация за трансгранични данъчни схеми. Автоматичният обмен на информация и предоставянето на информация от задължените лица по този раздел се прилагат по отношение на данъците, предвидени в чл. 143б. Информацията се обменя в срок до един месец считано от края на тримесечието, през което е предоставена, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила. За целите на автоматичния обмен на информация се предоставя информация за трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане. Трансгранична данъчна схема е схема, която засяга повече от една държава членка или държава членка и трета държава, когато е изпълнено поне едно от следните условия: не всички участници в схемата са местни лица за данъчни цели на една и съща юрисдикция; един или повече от участниците в схемата са едновременно местни лица за данъчни цели на повече от една юрисдикция; един или повече от участниците в схемата извършват стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност или определена база и схемата обхваща част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност или определената база; един или повече от участниците в схемата извършват дейност в друга юрисдикция, без да са местни лица за данъчни цели или да формират място на стопанска дейност или определена база в тази юрисдикция; схемата може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.
Трансграничната данъчна схема може да вк лючва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция или поредица от такива. Данъчната схема може да се състои от няколко части или няколко етапа на изпълнение. Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане са следните категории: схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство; схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от: а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато; схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането; схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби; схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане; схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция, или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат; схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия: а) получателят не е местно лице за данъчни цели на нито една данъчна юрисдикция; б) получателят е местно лице за данъчни цели на юрисдикция, която: аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели; в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели; г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели; схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция; схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция; схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции; схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез: а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка; б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели; в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки; г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или във финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки; д) използване на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки; е) заобикаляне или възползване от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености; схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури: а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени; схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими за целите на трансферното ценообразуване; схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага за целите на трансферното ценообразуване; схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/ или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето. Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от изброените категории, информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство. Наличието на някое от условията не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.
Информация за трансгранични данъчни схеми се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от консултант по трансгранична данъчна схема, когато консултантът е местно лице за данъчни цели на Република България; или има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата; или е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България; или е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България. Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема. Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема по чл. 143я. Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит. Когато за консултант е налице задължение за предоставяне на информация за една и съща данъчна схема в две или повече държави членки, информацията се предоставя само на компетентния орган на една държава членка, която се определя в следната последователност: държавата членка, в която консултантът е местно лице за данъчни цели; държавата членка, в която консултантът има място на стопанска дейност или определена база, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата; държавата членка, в която консултантът е учреден или чието право го урежда; 4. държавата членка, в която консултантът е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги. Консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати: деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане; деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане; датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема. Освен по този ред консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни считано от деня, следващ деня, в който е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема. След първоначалното предоставяне на информация по ал. 6 консултант по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация. Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки. Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато: разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема; разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка; по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето. Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.
Информация за трансгранична данъчна схема се предоставя от данъчно задължено лице: когато по схемата няма консултант, включително когато схемата е създадена от служител на данъчно задълженото лице; когато консултантът по схемата е освободен от задължението за предоставяне на информация, за което данъчно задълженото лице е уведомено; когато консултантът по схемата: а) не е местно лице за данъчни цели на държава членка; б) няма място на стопанска дейност или определена база в държава членка, чрез които се предоставят услугите във връзка с трансграничната данъчна схема; в) не е учреден или уреден съгласно законодателството на държава членка; г) не e вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в държава членка. Данъчно задължено лице за целите на този раздел е всяко лице: на което е предоставена за прилагане трансгранична данъчна схема; или което има готовност да приложи трансгранична данъчна схема; или което е изпълнило първата стъпка по прилагането на трансгранична данъчна схема. По аналогичен начин са уредени поредността, сроковете и конкуренцията между националните органи при предоставянето информация от данъчно задължените лица. Предвидени са и съответните административно-наказателни разпоредби за неизпълнение на горните задължения.

Съответствие с европейските правила целят последните промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
Нетната стойност на активите на всеки подфонд в колективната инвестиционна схема следва да отговоря на изискванията за нетната стойност на активите на договорния фонд съгласно чл. 9, ал. 1. Колективната инвестиционна схема или неин подфонд може да има отделни класове дялове с обща инвестиционна политика и специфични характеристики, които не трябва да се отразяват неблагоприятно на другите класове дялове на същия фонд или подфонд. Колективна инвестиционна схема може да включи в наименованието си обозначението „фонд на паричния пазар“, „ФПП“ или друго обозначение на български или на чужд език, което предполага, че е фонд на паричния пазар, само ако отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар. Инвестиционното дружество осигурява и прилага адекватни и ефективни вътрешни канали и процедури за подаване на сигнали от служителите си за действителни или възможни нарушения на този закон и актовете по прилагането му. За издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество, което ще е фонд на паричния пазар, съответно разрешение за организиране и управление на договорен фонд, който ще е фонд на паричния пазар, се подава заявление до комисията съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1131, включително относно прилаганите към заявлението документи. Когато е издаден лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество, съответно разрешение за организиране и управление на договорен фонд, инвестиционното дружество, съответно управляващото дружество на договорния фонд, може да подаде заявление до комисията съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1131 за издаване на лиценз за извършване на дейност като фонд на паричния пазар, съответно разрешение за организиране и управление на договорен фонд като фонд на паричния пазар. Комисията за финансов надзор се произнася по заявлението и може да отнеме издадения лиценз за извършване на дейност като фонд на паричния пазар, съответно разрешението за организиране и управление на фонд на паричния пазар, в съответствие с предпоставките в закона и изискванията на регламента. Общите референтни параметри за сценариите, използвани при стрес тестовете на фонд на паричния пазар, които се извършват в съответствие с чл. 28 от Регламент (EС) 2017/1131, се определят с насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) по чл. 28, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2017/1131, за които комисията е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор, като допълнителни изисквания могат да се предвидят в наредба.
Независимо от ограниченията колективната инвестиционна схема не може да комбинира инвестициите в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, влоговете при това лице, както и експозицията към същото лице, възникнала в резултат на сделки с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти, когато в резултат на това комбиниране общата стойност на тези инвестиции ще надвиши 20 на сто от активите. Колективната инвестиционна схема може да инвестира до 25 на сто от активите си в облигации, издадени от кредитна институция със седалище в държава членка, която подлежи на надзор с цел защита на притежателите на облигации, включително на изискването набраните от емисията облигации средства да бъдат инвестирани в активи, които през целия период на емисията осигуряват покритие на претенциите във връзка с облигациите и които в случай на несъстоятелност на емитента да бъдат използвани приоритетно за изплащане на задълженията към притежателите на облигации. Общата стойност на инвестициите по изречение първо, надхвърлящи ограничението за експозиции към един емитент, не може да надхвърля 80 на сто от активите на колективната инвестиционна схема. Комисията уведомява Европейската комисия за категориите облигации и емитенти, които съгласно българското законодателство отговарят на изискванията на изречение първо. Инвестиционните ограничения не могат да бъдат комбинирани, когато в резултат на това комбиниране общата стойност на инвестициите на колективната инвестиционна схема в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, влоговете при това лице, както и експозицията към същото лице, възникнала в резултат на сделки с деривативни финансови инструменти, ще надвиши 35 на сто от активите.
За управляващо дружество, което управлява фонд на паричния пазар, се прилагат изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1131. Управляващо дружество може да управлява алтернативен инвестиционен фонд, без да има издаден лиценз по чл. 201, при условие че портфейлът на управлявания алтернативен инвестиционен фонд включва само финансови инструменти. Управляващо дружество може да управлява портфейл на алтернативен инвестиционен фонд по делегация, само ако притежава лиценз за допълнителните услуги, като управлението е само по отношение на портфейл, включващ финансови инструменти. При нарушение на изискванията към собствения капитал по чл. 90, ал. 2, съответно по чл. 90, ал. 6, управляващото дружество е длъжно да уведоми комисията в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, като посочи и причините, довели до спадането на собствения капитал. В тези случаи комисията по предложение на заместник-председателя може след преценка на причините, довели до спадането на собствения капитал, и при отчитане на интересите на инвеститорите да определи срок, в който дружеството да възстанови стойността на собствения си капитал до размера по чл. 90, aл. 2, съответно по чл. 90, ал. 6, или изрично да се откаже от издадения лиценз. При нарушение на някое от изискванията за ликвидност, определени в наредба, управляващото дружество е длъжно да уведоми заместник-председателя в 7-дневен срок от извършване на нарушението, като посочи причините за нарушението и предложи конкретни мерки за неговото отстраняване. Нарушението следва да бъде отстранено в срок до един месец от неговото извършване. Заместник-председателят в 7-дневен срок от уведомяването по изречение първо може да определи други мерки за отстраняване на нарушението. Извън случаите на служебно отнемане на лиценз управляващо дружество, което се отказва от лиценза си и е предоставяло услугите по чл. 86, ал. 2, т. 2 – 4, към уведомлението за решението за отказ от лиценз представя план за уреждане на отношенията си с клиентите. Комисията отнема лиценза на дружеството след представянето на документи, доказващи уреждането на тези отношения.