english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2020
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 86/06.10.2020 г.
Уредба на информационна система на съдебното изпълнение въвеждат промени в Закона за съдебната власт. Изграждането и поддържането на информационната система е правомощие на Министерството на правосъдието, а министърат на правосъдието определя с наредба правото на достъп донея и данните, които се събират и въвеждат. Съдебните изпълнители са длъжни ежедневно да изпращат данни от входящия регистър, изходящия регистър, регистъра на заведените дела, съответно описната книга, и дневника на извършените действия до информационната система на съдебното изпълнение. Данните може да се подават автоматично от информационните системи, използвани от съответните съдебни изпълнители, като се подават по ред и във формат, определени с наредбата. Чрез информационната система на съдебното изпълнение Министерството на правосъдието предоставя електронни административни услуги на участниците в изпълнителните производства при спазване на изискванията по Закона за електронното управление. Достъпът до информационната система по служебен път на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, е безплатен. На база на съдържащите се в информационната система данни Министерството на правосъдието предоставя електронни административни услуги за извършване на справки по движението на изпълнителните дела по електронен път на лицата, които имат правно основание за достъп до информацията. Услугите се заявяват през електронния портал на Министерството на правосъдието, като за предоставянето им се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет. При извършване на проверки на дейността на съдебните изпълнители инспекторите от Инспектората на министъра на правосъдието могат да използват електронната система. С добавка в Закона за частните съдебни изпълнители същите са задължени при извършване на дейността си да подават ежедневно данни в информационната система на съдебното изпълнение по ред и във формат, определени с наредбата.
Към Министерството на правосъдието се създава и Информационна система „Единен регистър на вещите лица“, която съдържа данните, вписани в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 398, ал. 1 и 2 от ЗСВ. Данните се въвеждат в регистъра по разпореждане на съответните административни ръководители в органите на съдебната власт незабавно след утвърждаването на списъците.
Изборните членове на Висшия съдебен съвет пък ще могат след края на мандата си да заемат и по-висока длъжност от заеманата преди него. Общото правило е, че при изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване изборният член на Висшия съдебен съвет, подал молба до съответната колегия в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановява на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора или на равна по степен. Изборен член на Висшия съдебен съвет, който отговаря на изискванията на чл. 164 от ЗСВ и при наличие на положителна комплексна оценка „много добра“ от последното проведено атестиране преди избора, може да бъде назначен на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт. Времето, през което лицето е било член на Висшия съдебен съвет, се зачита за магистратски стаж.

ДВ, бр. 89/16.10.2020 г.
Допълване и прецизиране на режима за предоставяне на бежански статут предвиждат промени в Закона за убежището и бежанците. Статут на чужденец няма да се предоставя на лице, което се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, с изключение на случаите, в които тази закрила или помощ е преустановена и положението на лицето не е установено в съответствие със съответната резолюция на Организацията на обединените нации; това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. По отношение на фактора сигурна държава по произход като основание за отказ за предоставяне на международна закрила е въведено изискване за за преценка дали лицето е посочило сериозни основания да се смята, че тази държава не е сигурна държава на произход с оглед на неговите конкретни обстоятелства. Отказът при наличие на трета сигурна държава, в която заявителят ще бъе приет, е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна единствено ако са изпълнени следните условия: съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец; на чужденеца е предоставен документ на езика на третата сигу рна държава, с който да информира съответните є власти, че молбата му не е разгледана по същество. При недопускане на чуж денеца до територията на третата сигурна държава му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България.
Производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато: след надлежно поканване чужденецът не се яви на интервю и в продължение на 30 дни не посочи обективни причини за неявяването си; чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него; чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това; три или повече пъти чужденецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенци я за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба; чуж денецът от тегли молбата си за международна закрила; чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз; чужденецът получи убежище от президента; 8. чужденецът почине; по отношение на чужденеца има влязло в сила решение, с което е разрешено прехвърлянето му в друга държава – членка на Европейския съюз. Предоставена международна закрила се прекратява, когато чужденецът: не може повече да се отказва от ползването на закрилата на държавата му по произход, поради това че обстоятелствата, пораждащи опасенията от преследване, са отпаднали и промяната в тези обстоятелства е достатъчно значителна и не е от временен характер; доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход; след като веднъж е загубил своето гражданство, отново го е придобил или е получил ново гражданство в друга държава; придобие българско гражданство; доброволно се установи в държавата, в която е бил преследван; 6. получи убежище от президента; недвусмислено се е отказал от това да бъде признат за лице с предоставена международна закрила в Република България; почине. Прекратяването не се прилага, когато чуж денецът посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преслед ване, за своя отказ да се ползва от закрилата на държавата му по произход.
Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. Представителят трябва да притежава необходимите познания, за да може в съответствие с принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето да подпомага непридружения малолетен или непълнолетен чужденец да се ползва от правата си и да изпълнява задълженията си, предвидени в този закон. Представителят не може да бъде лице, чиито интереси са в конфликт или може да бъдат в конфликт с интересите на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец. Представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има следните правомощия в производствата по този закон: да се грижи за правните му интереси в производствата по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в сила решение; да го представлява пред всички административни органи, в т. ч. социални, здравни, образователни и други институции в Република България, с оглед защита на най-добрия интерес на детето; да изпълнява ролята на процесуален представител във всички производства пред административните и съдебните органи. Тези правомощия се прекратяват по отношение на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, получил закрила: когато се събере на територията на Република България с родител, настойник или попечител; когато е получил особено представителство и грижа по реда на Семейния кодекс; за когото е възникнало настойничество или попечителство по право по реда на Семейния кодекс.
Непридруженият малолетен или непълнолетен чужденец се информира незабавно за определения му представител. Представителят се сменя само при невъзможност за изпълнение на задълженията или при конфликт на интереси. Представителят разяснява на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец производството по молбата за международна закрила, информира го за неговите права и задължения, за смисъла и последствията от личното интервю и как да се подготви. Представителят присъства при провеж дане на интервюто с непридружени я малолетен или непълнолетен чужденец, на което има възможност да задава въпроси, допуснати от интервюиращия орган, и да излага съображения, свързани с молбата за закрила и с провежданото административно производство. В териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците се осигуряват необходимите условия на прием за малолетни и непълнолетни чуж денци, търсещи международна закрила. Държавната агенция за закрила на детето наблюдава и контролира условията на прием в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците за спазването на правата на малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи международна закрила, и недопускането на прояви на физическо и психическо насилие, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. При установяване принадлежността на чужденец, търсещ международна закрила, към уязвима група или със специални потребности се извършва идентификация и оценка на потребностите, като при необходимост се изготвя план за подкрепа.
Чужденецът, подал молба за предоставяне на международна закрила, се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично дело. Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не е малолетен или непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за установяване на възрастта му след предварителното информирано съгласие на чужденеца или на неговия представител. На чужденеца се предоставя информация относно метода на извършване на експертизата и възможните последствия от резултата за разглеждането на молбата за международна закрила, включително при отказ от извършване на такава експертиза. Отказът на чужденеца да му бъде извършена експертиза не може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила. Ако след извършването на експертизата по ал. 2 все още има съмнения относно възрастта на кандидата, се приема, че същият е непълнолетен. Експертизата се извършва при пълно зачитане на човешкото достойнство, к ато се избират най-ма лко инвазивните начини за преглед и се провеждат от квалифицирано медицинско лице, което дава възможност в най-голяма степен за надежден резултат. Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, интервюиращият орган назначава психиатрична експертиза. При разглеждане на молбата за международна закрила по преценка на интервюиращия орган може да бъде поискано ст ановищет о на експер т по оп ределени въпроси, свързани с медицински, психологични, културни или религиозни аспекти, с децата или пола. Интервюиращият орган може да поиска да бъде извършен медицински преглед на чужденеца с негово съгласие във връзка със следи, които може да са от минало преследване или тежки посегателства. Отказът на чужденеца от провеждане на медицински преглед не е пречка за вземане на решение. Медицинският преглед може да се проведе и по инициатива на чужденеца и за негова сметка.

ДВ, бр. 92/27.10.2020 г.
Подобряване на административното обслужване целят промени в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Всяко лице, което съгласно този закон има правото да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично, чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост. Лице, което не е установено в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, е длъжно да извършва действия пред Патентното ведомство чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост.Всички документи в производствата пред Патентното ведомство се представят на български език или с превод на български език. Кореспонденцията във връзка с производствата пред Патентното ведомство се води на адрес в Република България, на електронен адрес или чрез портала за електронни услуги на Патентното ведомство, ако това е възможно. При промяна на посочения адрес страната по производството уведомява Патентното ведомство в 7-дневен срок от настъпването на промяната. Когато страната по производството пред Патентното ведомство не е посочила адрес в Република България, на същата се изпраща уведомление, с което є се предоставя най-малко 7-дневен срок от получаването му за посочване на адрес. Когато не е посочен никакъв адрес, се прилагат правилата за уведомяване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, освен ако в този закон не е предвидено друго. Когато страната, инициирала производство пред Патентното ведомство, не отстрани нередовностите в срок, същото се прекратява.
Създава се уредба на представителите по индустриална собственост. Същите са физически лица с придобита или призната професионална квалификация за представител и са вписани в Регистъра на представителите по индустриална собственост. Представител е и лице с право да упражнява професията в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и лице, вписано в Регистъра на представителите към Европейското патентно ведомство, което предоставя еднократно или временно услуги на представител на територията на Република България. Професията представител може да се упражнява самостоятелно или съвместно с други представители в съответствие с този закон. Представител може да извършва действия пред Патентното ведомство единствено по отношение на обектите на индустриална собственост, за които е придобил право да упражнява професията, включително когато действа от името на дружество или съдружие. Изисквания за упражняване на професията представител. Право да упражнява професията представител има всяко физическо лице, което: е български гражданин или гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; притежава диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, издадена от акредитирано българско висше училище, или призната съгласно българското законодателство диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, придобита в чуждестранно висше училище; представителите в областта на патентите и полезните модели трябва да са придобили изискуемата образователна степен в някое от професионалните направления от областите на висше образование „Природни науки, математика и информатика“, „Технически науки“, „Аграрни науки и ветеринарна медицина“, или по професионалните направления „Медицина“, „Стоматология“, „Фармация“ или „Право“; успешно е положило изпит за придобиване на професионална квалификация за представител в областта на патентите, полезните модели и/или в областта на марките, промишлените дизайни и географските означения или му е призната такава; е вписано в Регистъра на представителите по индустриална собственост. Не може да бъде представител лице, което: е държавен служител; работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище; е осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано; е поставено под запрещение.
Професионална квалификация за представител се придобива чрез полагане на изпит пред комисия, назначена със заповед на председателя на Патентното ведомство. Комисията се състои най-малко от 5 членове и включва поне един хабилитиран представител на академичната общност. Председателят на Патентното ведомство издава решение за допускане до изпит или мотивиран отказ. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира провеждането на изпита по отношение на останалите кандидати. Изпитът се провежда най-малко веднъж годишно. На всеки кандидат, издържал изпита, се издава удостоверение за придобита професионална квалификация за професията представител. Редът за провеждане на изпита и начинът на оценяване се определят с акт на председателя на Патентното ведомство и се публикуват на интернет страницата на ведомството. Обучение за придобиване на професионална квалификация Патентното ведомство организира обучение за придобиване на професионална квалификация за представител най-малко веднъж годишно. На преминалите обучението се издава удостоверение. Минималните изисквания за обхвата на обучението се определят с акт на председателя на Патентното ведомство и се обявяват на интернет страницата на ведомството. Уредена е и аналогична процедура за лицата, придобили право да упражняват професията представител в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и граждани на държава – членка на Европейския съюз, вписани в Регистъра на представителите към Европейското патентно ведомство, които са установени в Република България и желаят да упражняват постоянно професията. Регламентирани са както правата и задълженията, така и ограниченията в дейността на представителите по индустриална собственост.
Представители и дружества на представители по индустриална собственост може да обединяват дейността си чрез договор за съдружие по реда на Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на този закон не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението. Съдружието на представители по индустриална собственост се вписва в Регистъра на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост. Договорът се сключва в писмена форма и съдружието се вписва в Регистъра на дружествата и съдружията по индустриална собственост по искане на лицето, което го представлява съгласно договора. В договора се посочва задължително общ адрес на участниците в съдружието, който служи и като адрес за кореспонденция със съдружието. Патентното ведомство поддържа Регистър на представителите по индустриална собственост и Регистър на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост. Регистрите са електронни и публични и са достъпни на интернет страницата на Патентното ведомство.