english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2020
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 2/08.01.2021 г.
Народното събрание одобри Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. Описаните контекст, цели и обхват изхождат от анализ на изпълнението на предходната Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2014 – 2020 г.: Ускоряваща се динамика на пазара на труда; Повишаване на ролята на науката и иновациите за развитие на конкурентоспособна икономика и за решаване на обществени проблеми; Всеобща дигитализация и развитие на образователни системи, които допълват или са алтернативни на класическото висше образование; Интензифициране на глобалното предлагане на образователни услуги във висшето образование (Европейско пространство за висше образование); Застаряване на населението и промени във възрастовата структура; Промяна в ролята, целите и функциите на висшето образование; Предизвикателства, възникващи от процеси вътре в сферата на висшето образование в Република България; Изоставане от тенденциите в европейското висше образование и слаба интернационализация на българското висше образование; Качество и достъп до образование в условията на масовизация на висшето образование и демографска криза; Използване на критичните нагласи на обществото към висшето образование като стимул за неговата промяна; Липса на съответствие с потребностите на дигиталното поколение и с компетентностите, необходими за успешна реализация в условията на технологична революция; Недостатъчна подкрепа и недостатъчно развитие на научните изследвания като неразделна част от висшето образование; Трудности в подбора, развитието и мотивирането на преподавателите; Предизвикателства, свързани с управлението на висшите училища; Необходимост от ефективна, обективна и справедлива акредитация; Непълноценно включване в развитието на икономическите центрове в страната.
За преодоляване на негативните тенденции са очертани водещи принципи при подготовката и изпълнението на стратегията, приоритетните области и цели за неговото развитие, както и дейностите и мерките за постигането им. Съгласно приложена таблица става ясно, че България не есред страните с най-голям брой висши училища спрямо броя на населението, но наличните са неефективни, тъй като учебните планове и програми често са остарели и не са обвързани с потребностите на пазара на труда. Отчетена е липса на съответствие с потребностите на дигиталното поколение и с компетентностите, необходими за успешна реализация в условията на технологична революция. Силните традиции от миналото в развитието на висшето образование и изоставането на академичната общност от разбирането, че в системата на висшето образование навлизат поколения с напълно различни образователни потребности от съществувалите до момента, причинява интелектуална и технологична конфронтация между преподаватели и студенти, водеща до професионална неудовлетвореност на първите и разочарование и оттегляне от българските висши училища на вторите.
Отговорен държавен орган за изпълнение на новата образователна стратегия е Министерският съвет, а ресорните министерства, съгласувано с Министерството на образованието и науката, осъществяват дейностите за развитие на висшето образование в съответния ресор. За подпомагане дейността на държавните органи по изпълнение на Стратегията ще бъде създаден Обществен съвет за развитие на висшето образование в Република България, който включва представители на Съвета на Ректорите на висшите училища в Република България, Националното сдружение на общините, Асоциацията на организациите на българските работодатели, национално представените синдикални организации и на академичната общност. Съветът ще има аналитични функции по отношение на развитието на висшето образоване и на изпълнението на Стратегията, ще следи за успешно реализиране на Стратегията и нейното актуализиране. Основна функция на Съвета е да подготвя периодични аналитични доклади, които да придружават отчетите на МОН по изпълнението на Стратегията. Общественият съвет играе ролята и на обществен аналитичен център по проблемите на висшето образование, който организира широки обществени обсъждания, експертни обсъждания по специфични актуални въпроси, анализира и предлага решения в областта на висшето образование. Народното събрание разглежда и приема отчетите на Министерския съвет за изпълнението на Стратегията и при необходимост я актуализира. Ресорната комисия на Народното събрание разглежда отчетите на Министерския съвет за изпълнение на Стратегията и докладите към тях от Обществения съвет. При съществено неизпълнение на стратегията комисията може да предложи на Министерския съвет промени в организацията по изпълнение на стратегията, включително и в състава на отговорните държавни органи. Обществен контрол върху изпълнението на дейностите по стратегията се осъществява от академичната общност, социалните партньори, представители на обществото и на работодателите, които имат отношение към развитието на висшето образование в Република България.

ДВ, бр. 7/26.01.2021 г.
Министеркият съвет прие Постановление № 12 от 20.01. 2021 г. за приемане на Наредба за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател. С наредбата се уреждат: условията и редът за заявяване и включване на работодатели в списък на работодателите, които могат да сключват договори по чл. 95а, ал. 1 от Закона за висшето образование; условията и редът за сключване, изменение и прекратяване на договорите за осигуряване на стаж по съответната специалност на студента по време на обучението му и на работно място след успешното му завършване; условията и редът за предоставянето на информацията от висшите училища за договорите; услови ята и редът за напълно или частично възстановяване на средствата от държавния бюджет към висшите училища за финансиране на обучението на студенти със сключен договор; минималният срок, през който работникът или служителят следва да работи при работодателя след успешното завършване на обучението.
Министърът на образованието и науката утвърждава със заповед списък на специалности, за обучението в които се осигуряват средства от държавния бюджет по реда на тази наредба. Списъкът се утвърждава по висши училища, форми на обучение и брой студенти, за които се осигурява напълно или частично заплащането на разходите за обучение. При частично заплащане на разходите за обучение се посочва и частта, която се заплаща със средства от държавния бюджет. В заповедта за всяка от специалностите в списъка се определят и министрите, които внасят предложения за включване на работодатели в списъка, подлежащ на актуализиране ежегодно до 31 май и публикуване на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема списък на работодателите, които имат право да сключват договори по реда на чл. 95а, ал. 1 от ЗВО. Включването в списъка се извършва по заявление на работодателя. В списъка може да се включват работодатели, които са регистрирани на територията на Република България, имат среден списъчен брой на персонала в последните две години над 20 човека и са предложени от съответния министър съгласно наредбата.
Договор по чл. 95а, ал. 1 от ЗВО се сключва между студент и работодател, включени в списъците по наредбата. Договорът се сключва в писмена форма при условията на свободно договаряне и задължително съдържа формите, мястото и времетраенето на стажа по време на обучението, възнаграждението и начина за определянето му, условията за прекратяване и срока, през който работникът или служителят следва да работи при работодателя след успешното завършване на обучението. Условията на договора могат да бъдат изменяни само по изрично изразено писмено съгласие на страните. Разпоредбите на договора и на неговите изменения и допълнения, които противоречат на закона и на тази наредба, са нищожни. Прекратяването на договора става в изчерпателно посочени хипотези. След успешно завършване на обучението си, студентът следва да работи за срок не по-малък от 5 години, при работодателя по трудов договор, съгласно който длъжността и характерът на работата са в съответствие със завършеното образование. Основното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока не може да бъде по-малко от по-високия размер на средната основна заплата за съответната длъжност на пълно работно време в предприятието или на средната основна заплата за пълно работно време в предприятието.
Предвиден е ред както за компенсиране на висшите училища, които обучават студенти по такива договори, така и за възстановяване на средствата към държавния бюджет при неизпълнение на задължение по тях. При прекратяване на поради виновно неизпълнение неизправната страна дължи възстановяване на всички средства за издръжка на обучението, които са изплатени на висшето училище от държавния бюджет по реда на тази наредба, заедно със законната лихва от момента на плащането. При прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните средствата за издръжка на обучението, които са изплатени по реда на тази наредба от държавния бюджет на висшето училище, се възстановяват от студента и работодателя поравно, заедно със законната лихва от момента на плащането. В случай на отказ за възстановяване на средствата в полза на държавата възниква право да получи от страната, която е отказала възстановяването на средствата, всичко, което е платено от държавния бюджет на висшето училище, заедно със законната лихва от момента на плащането.