english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2020
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 12/12.02.2021 г.
Най-сериозният от години пакет промени в банковото законодателство въвежда в Закона за кредитните институции завишените изисквания на Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година. С нея се втвърдяват надзорните механизми в Директива 2013/36/ЕС (за капиталовите изисквания) с цел отстраняване на слабостите в част от регулаторната рамка. Хармонизирането със секторните правила на Европейския съюз обхваща и разпоредби в Закона за пазарите на финансови инструменти, като ще трябва да бъдат коригирани и редица наредби на БНБ. Промените предвиждат: осъществяване на директен надзор по отношение на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност; улесняване на надзора спрямо групи от трети държави; подобряване на управлението на лихвения риск в банковите портфейли; поддържане от БНБ на систематизирана информация за дейността на клоновете на банки от трети държави в България; подобряване на извършвания пруденциален надзор над тях.
Централната банка ще прилага единен подход при налагане на допълнителни капиталови изисквания към банките в България, както и ще издава препоръки за допълнителен собствен капитал - когато прецени, че дадена банка трябва да поддържа по-висок размер на собствения капитал за покриване на загуби при стресови ситуации. Една от основните нови регулации е въвеждането на изискване за издаване на одобрение на финансов холдинг, на финансов холдинг със смесена дейност и на предприятие майка на група, в състава на която има банка или инвестиционен посредник. Целта е да се гарантира спазване на изискванията на консолидирана основа в цялата група и подаване на консолидирани надзорни отчети на ниво холдинги, които стават пряко отговорни за спазването на основните пруденциални изисквания на закона. БНБ ще осъществява пряко надзорни правомощия спрямо финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност.
БНБ ще издава одобрение на финансов холдинг и на финансов холдинг със смесена дейност и в още една хипотеза - когато централната банка е консолидиращ надзорен орган на групата. За целта ще се извършва преценка за спазване на определени условия относно изискванията на консолидирана основа и прозрачност на организационната структура на групата. Отпада задължението на БНБ за одобрение на холдинги, чиято основна дейност е свързана с придобиване на дялови участия в дъщерни дружества. Както и ако холдингите не участват при вземането на управленски, оперативни или финансови решения, засягащи групата или дъщерните дружества, които са банки, инвестиционни посредници или финансови институции. Установен е механизъм за взимане на съвместни решения и за сътрудничество с компетентните органи на другите държави членки, упражняващи надзор на консолидирана, съответно на индивидуална основа, върху дружества от групата.
Въведени са нови правила за пряк надзор върху одобрените холдинги, за определяне на консолидиращ надзорен орган на групата, както и правомощията на БНБ за налагане на наказания и прилагане на специфични надзорни мерки спрямо финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност. Групите от трети държави, притежаващи активи в Европейския съюз в размер над 40 млрд. евро, трябва да създадат междинно предприятие майка в границите на съюза, за да бъде улеснени надзорът върху групата и възможностите за евентуалното й преструктуриране. Междинното предприятие може да бъде банка с лиценз, инвестиционен посредник, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, на който е издадено одобрение от БНБ, и централната банка е консолидиращ надзорен орган.
Уредена е и възможност (като изключение при определени условия) групите от трети държави да имат две междинни предприятия майки от Европейския съюз. Клоновете на банки от трети държави ще трябва да предоставят на БНБ подробни данни за своите активи, собствен капитал и прилаганите правила за управление. Доразвит е режимът за налагане на допълнителни капиталови изискване на банките, като се прави подобрено разграничение между микро- и макропруденциалните мерки на разположение на БНБ. Допълнителното капиталово изискване ще се налага въз основа на надзорния преглед и оценка, в рамките на който БНБ оценява всички рискове, включително идентифицираните при стрес тестове. Банката трябва да изпълни допълнителното капиталово изискване с регулаторен капитал от най-добро качество - основно с капитал от първи ред, като три четвърти от него следва да се състои от базов собствен капитал от първи ред. Централната банка може да изиска покритието на допълнителното капиталово изискване да бъде с по-голям дял предвид спецификата на случая.
Препоръките за допълнителен собствен капитал на банка, който тя трябва да поддържа, ще изискват превишение над минималните капиталови изисквания, допълнителното капиталово изискване и формираните капиталови буфери. Ако банката не успява да поддържа адекватно ниво на капитала в съответствие с издадената от БНБ препоръка, може да последва задължаване за поддържане на по-висок размер на капитала чрез налагане на допълнително капиталово изискване вместо препоръка. Детайлно са уредени и процедурите за взимане на съвместно решение за определяне на препоръка за допълнителен собствен капитал при осъществяване на надзор на индивидуална или консолидирана основа в рамките на група.
Надзорни мерки ще може да бъдат налагани и при прекомерно нарастване на лихвения риск за дадена банка. БНБ получава правото да изиска незабавна замяна на одитор на банка, който не спазва изискванията на закона. В същото време отпада възможността за поставяне под специален надзор на проблемни банки, които не отговарят на условието за наличие на публичен интерес, необходимо за предприемане на действия по преструктуриране. На практика това означава, че за проблемните, но маловажни банки, директно ще бъде откривано производство по несъстоятелност или ликвидация. Разширен е и кръгът на свързаните лица, към които банките имат експозиции. В него попадат вече и лицата, които управляват и представляват контролирани от банката дружества.
Възлагат се нови правомощия на БНБ и по-тясно сътрудничество с ДАНС в мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм. При съмнения и повишен риск в тази насока, ще бъдат налагани подходящи надзорни мерки, като ще може да бъде преразгледана и пригодността на управляващите и представляващите лицата. Нещо повече - при необходимост централната банка ще може да разпореди освобождаването им. Определен е механизъм за предоставяне на поверителна информация на международни органи, като Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания, за да се обезпечи изпълнението на функциите им. В тази връзка са регламентирани задълженията на БНБ и Комисията за финансов надзор, които да гарантират използването на информацията само за конкретни задачи и от пряко ангажираните лица с оглед на опазването на професионалната тайна.

Същевременно влезе в сила и закон за сериозни промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Хармонизирането със секторните правила на Европейския съюз въвежда у нас изискванията на Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (Директива (ЕС) 2019/879).

Промените са насочени към създаване на гаранции, че институциите разполагат с достатъчен капацитет за покриване на загуби и рекапитализация. Целта е в случай на преструктуриране и непосредствено след него да остане способност за изпълняване на критичните функции, без да се излагат на риск публичните финанси и финансовата стабилност. Основните измененията и допълненията са по отношение на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения като инструменти за споделяне на загубите. Съобразени са различните хипотези, в които Българската народна банка (БНБ) или Комисията за финансов надзор (КФН), упражняват функцията си на орган за преструктуриране на ниво група, дъщерно дружество или значим клон. Минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения са определени като процентен дял от общата рискова експозиция и мярката за общата експозиция на съответния субект, като субектите на регулацията следва да спазват нивата, произтичащи и от двете мерки.
Уредбата е диференцирана според вида на субекта, като са установени правомощия на органа за преструктуриране да прилага корекции при изчисляването на процентния дял, както и специфични изисквания спрямо конкретни групи субекти. Във връзка с критериите за приемливост на задълженията, включени в обхвата на инструмента за споделяне на загуби, са въведени понятията „задължения, които споделят загуби“ и „подчинени приемливи задължения“, а дефиницията на понятието „приемливи задължения“ е изменена. Предвидени са облекчени правила за институции след преструктуриране, като за определен срок бъдат освободени от прилагането на съответните мерки. Въвежда се и засилена защита на непрофесионалните клиенти при продажба на подчинени приемливи задължения. Установено е изискване за минималната номинална стойност на инструмента за споделяне на загуби в размер левовата равностойност на 50 000 лв., когато инструментите от посочената категория се продават на непрофесионален клиент. Контролът за спазване на ограниченията се предоставя на КФН като орган, осъществяващ надзор на пазарното поведение.
Постигането на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения ще става поетапно за различните финансови институции. Органът за преструктуриране ще определя междинни целеви нива за натрупване, които да бъдат постигнати в преходни периоди в рамките на крайния срок – 1 януари 2024 година. Предвидена е и възможност органът за преструктуриране да определя и по-дълъг преходен период, както и да променя планираните минимални изисквания за периоди, в които да бъдат достигнати. Синхронизира се процедурата по изготвяне и приемане на планове за преструктуриране с по-прецизната уредба на стратегиите за преструктуриране. Прецизиран е и режимът за отстраняването на съществените пречки пред възможността за преструктуриране.
Установяват се нови правомощия на органите за преструктуриране. Те ще могат да налагат забрана на институция или дружество да извършва разпределения над максималната сума за разпределяне, както и да предприемат мерки за отстраняване на нарушения. Въз основа на тях ще бъде извършвана съвместна оценка дали институцията е проблемна, или има вероятност да стане такава. С цел прозрачност на финансовите институции са установява задължения за отчетност, предоставяне на минимално задължителната информация, включително публично оповестяване на част от нея. Става въпрос за размера на собствения капитал, нивата на приемливите задължения и задълженията, които споделят загуби, тяхната структура, включително падежния им профил и реда им при производство по несъстоятелност.
Във връзка с упражняването на правомощието на органа за преструктуриране за спиране на изпълнението е предвидено ново задължение за финансовите институции - да включат във финансовите договори, по които са страни и които се регулират от правото на трета държава, специална клауза. В нея ще бъде посочено признанието на страните, че финансовият договор може да бъде предмет на ограничения при упражняване на правомощия на органите за преструктуриране за спиране или ограничаване на правата и задълженията. Въведената по-подробна и по-гъвкава уредба на института на договорното признаване на споделянето на загуби ще бъде допълнена, след като Европейският банков орган разработи проекти на съответните регулаторни технически стандарти. Уредени са последиците при констатация от органа за преструктуриране, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна, като същевременно липсват алтернативни мерки за предотвратяване на неизпълнение на задълженията ѝ, но предприемането на действие по преструктуриране не е в обществен интерес. В този случай ще се прилага производство по несъстоятелност или ликвидация, а БНБ задължително ще отнема издадения банков лиценз.
Пакетът промени включва и разпоредби в Закона за платежните системи и платежните услуги. С оглед предстоящото въвеждане у нас на незабавни плащания в лева до края на 2020 г. се урежда сетълментът им чрез въвеждане на нова разпоредба. Тя предвижда прилагане на широко разпространения в Европа префинансиран модел с използване на специална сметка в централната банка единствено за сетълмент на незабавни плащания. Незабавните плащания в левове ще се изпълняват на принципа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината - в съответствие с въведената през 2017 г. паневропейска SEPA схема за незабавни плащания на Европейския платежен съвет. Обработката на транзакциите е в рамките на 10 секунди от задължаване на сметката на платеца до заверяване сметката на получателя и получаване на потвърждение от платеца. Предвижда се сетълментът на незабавни плащания да се извършва от оператор на платежна система с окончателност на сетълмента с достъп до RINGS със средства на участниците в съответната платежна система, държани при БНБ.
Въвеждането на незабавни плащания в левове ще подпомогне от технологична страна подготовката на страната за членство в Еврозоната, като позволи лесно адаптиране на банките към получаването и нареждането на незабавни плащания в евро. Очакването е използването на единния европейски стандарт да гарантира развитие на услугата след приемане на еврото без сериозни преработки на платежните системи и вътрешните системите на банките.

ДВ, бр. 14/17.02.2021 г.
Поредни промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение актуализират разпоредбите му съобразно епидемичната обстановка. Обезпечителни мерки няма да се налагат и действия по принудително изпълнение не се извършват до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на работници и служители като компенсации въз основа на акт на Министерския съвет във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19. Не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работниците и служителите по изречение първо, включително постъпили по банковите им или други платежни сметки. За периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка не се извършва прихващане на подлежащите на отпускане трансфери за общините с невъзстановените в срок безлихвени заеми, предоставени от централния бюджет на общините по чл. 103 и 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси, и по § 38 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. За периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху неиздължения размер на безлихвените заеми не се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Прихванатите в периода трансфери с невъзстановени в срок безлихвени заеми се сторнират служебно от Министерството на финансите след писмено искане от кмета на общината до министъра на финансите, направено в срок до 28 февруари 2021 г. За невъзстановените в срок безлихвени заеми, които са прихванати от подлежащи на отпускане трансфери в периода и не са сторнирани служебно от Министерството на финансите, размерът на дължимата лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания се изчислява до датата, на която е извършено прихващането.
На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/ възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца. С промени в допалнителните разпоредби на ЗДДС данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва до 31 декември 2022 г., включително за корпоративния данък за 2022 г. Новоучредените през 2020 г. данъчно задължени лица не правят авансови вноски за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане през 2021 г., с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон, които правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък през 2021 г. Данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва до 31 декември 2022 г., включително за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2022 г.

ДВ, бр. 15/19.02.2021 г.
Корекции в инстанционните правомощия и регулация на процесуалните действия, извършени по електронен път въвеждат промени в Административнопроцесуалния кодекс. Когато компетентният съд не може да разгледа административно дело, то се изпраща в равен по степен съседен съд, като: 1. ако компетентен е районен съд, делото се изпраща от съответния административен съд; 2. ако компетентен е административен съд, делото се изпраща от Върховния административен съд. Спорове за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административно дело, се разрешават от общия им по-горен по степен административен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни административни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен административен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.
Когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. В съдебно заседание страните извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи – в писмена форма. Процесуално действие, отправено чрез нецензурни думи, обиди или заплахи, се смята за неизвършено. Заседанието се ръководи от председателя на състава, който може да налага глоби за: нарушение на реда в съдебно заседание; неизпълнение на разпорежданията на съда; използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда, лице от администрацията и участващите в съдебното производство.
Съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215. Първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и искания по чл. 166 и 167. Ако касационната жалба или протестът са редовни и не са налице горните основания, съдът изпраща препис заедно с приложенията на другите страни, които в 14-дневен срок от получаването им могат да подадат отговор. Отговорът не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. След подаването на отговора или след изтичането на срока делото се изпраща на касационния съд. Председателят на касационния съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба или протест, като: ако бъде установено неизпълнение на задълженията по ал. 1, оставят без движение касационната жалба или протест или изпращат делото на първоинстанционния съд с конкретни указания; ако не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности или бъде установено някое от основанията по чл. 215, касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане с разпореждане и производството по делото се прекратява; същите правомощия има и съдът при образувано касационно производство. Актовете, преграждащи пътя на обжалването, и актовете с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Препис от частната жалба не се представя, ако съдебният акт е постановен преди връчването на препис от касационното оспорване. Определението на съда по жалбата е окончателно. Когато с касационната жалба или протест се оспорва решение на тричленен състав на Върховния административен съд, контролните правомощия се упражняват от председателя на съответното отделение.

ДВ, бр. 16/23.02.2021 г.
Пореден опит за въвеждане на правила, които да осигурят по целесъобразно градоустройство, както и да ускорят градоустройствените процедури, се прави с промени в Закона за устройство на територията. Въвжда се право на обжалване на общите устройствени планове отстрана на гражданите пред съотвтния административен съд по местонахождението на имота от собственици на имоти, непосредствено засегнати от техните предвиждания. Такива са имотите, за които се предвижда да бъдат отчуждени, или за които се въвеждат ограничения са собствеността с цел защита на обществения интерес. Срокът за обжалване е 14-дневен и започва да тече от обнародването на плана в “Държавен вестник”, като обжалването не спира изпълнението на плана. Към обектите частна собственост, които може да се отчуждават за публични нужди на основа на влезли в сила ПУП-ове са добавени обществените паркинги. В тази връзка понятието “обекти на социалната инфраструктура” замества досегашното „обекти на здравеопазването, социалното подпомагане и образованието“.
Прави се и опит за ускоряване на административните производства по разглеждане и произнасяне по подробните устройствени планове. Ако в рамките на месец, след като е постъпило искане за съгласуване на ПУП, заинтересованите ведомства бавят становищата си или не присъстват на експертните съвети, то проектът се смята за съгласуван без забележки. В случай на отказ той трябва да е мотивиран. Ако в рамките на година, след като кметът е разрешил промяна в подробен устройствен план, не бъде внесен проект за изменението му, заповедта губи правно действие. След като бъде допуснато или възложено изработването на ПУП за национален обект или на общински от първостепенно значение, сроковете за администрацията се скъсяват наполовина спрямо стандартните. Актовете, с които се одобрява ПУП или се издава разрешение за строеж, ще може да бъдат обжалвани пред органа, който го е издал, в 14-дневен срок от обнароването му в “Държавен вестник”, а не и 30-дневен, каквато уредба имаше досега.
Задължително условие за издаване на разрешение за строеж става наличието на приложена улична регулация, въз основа на която обектът да стане общинска собственост. Освен това обект ще бъде въвеждан в експлоатация, само ако вече са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища и алеи, което в масовия случай ще става за сметка на инвеститора по условия и ред, определени в специална наредба. Въведени са и разпоредби с цел пресичане на възможноститет за заобикаляне на ограниченията по отношение на нормите за максимална височина на застрояване в зони за ниско и вилно строителство. Строителни разрешения за пристроявания и надстроявания ще се издават само след извършено обследване на конструкцията на сградата. При определяне предназначението на дадена сграда ателиетата се приравняватт по статут на жилища, за които изискванията за отстояния са по-високи.
Регламентирана е търговията на открито върху общински площи с мобилни съоражения - открити щандове, грилове, хладилни витрини, колички. Тя може да се извършва само с разрешение на кмета по реда на общинските наредби за преместваени обекти и за облика на градските пространства. Общините ще могат да премахват по облекчен ред мобилните съоръжения от паркове, градини и площадни пространства. Засилват се и правомощията на ДНСК. След като строително-монтажните работи приключат, лицето, което упражнява строителен надзор, трябва да изготви и подпечата окончателен доклад до възложителя. Той трябва да е подписан от управителя на фирмата консултант и от всички квалифицирани специалисти, определени за надзор на строежа по съответните части. Докладът задължително трябва да съдържа оценка за изпълнението по десет показателя, изброени в закона: от законосъобразно започване и изпълнение на строежа, през годността на вложените строителни продукти, до съответствие с изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани при строителството. ДНСК ще проверява и оценките за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на закона, отразени в комплексния доклад, съставен от консултанта. Служителите й ще проверяват и дали лицата, които упражняват строителен надзор, спазват задълженията си по време на строителството. Това ще става по ред, определен със специална заповед от началника на ДНСК. Той ще издава и удостоверения на консултантите за упражняване на дейностите по оценка на съответствие и строителен надзор.
С цел въвеждане на цялостна картина на градоустройството е предвидено въвеждане на Единен публичен регистър по устройство на територията към МРРБ. Той ще обединява сега съществуващи регистри в сектора, а условията и редът за публикуването и поддръжката му ще бъдат определени с наредба на Министерският съвет в рамките на година от влизането в сила на закона. Изрично е посочено кои решения, разрешения, откази, заповеди за поставяне и премахване на кметовете, общинските съвети, главните архитекти, областните управители, ДНСК, министъра на регионалното развитие и благоустроството трябва да бъдат публикувани в регистъра.