english
български
deutsch italiano
Varadinov & Co.
Бюлетин

Varadinov & Co Attorneys at law is recognised in the IFLR1000
IFLR2020
IFLR2019
IFLR2018
IFLR2017
IFLR2016
IFLR2015
IFLR2014
Varadinov & Co Attorneys at law is listed in Legal 500
Legal500
 

ДВ, бр. 21/12.03.2021 г.
Корекции в правилата за придобиване на българско гражданство бяха въведени с промени в едноимнения закон. Лице, което не е български гражданин, съпруг е на лице, получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 13 или 16 от Закона за чужденците в Република България, и не по-малко от три години преди датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско граж данство, ако отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и съпругът е придобил българско гражданство по натурализация. Лице, което не е български гражданин и отговаря на горните условия, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за чужденците при кумулативното наличие на една следните предпоставки: удвоило е инвестицията си при същите условия на закона или е инвестирало в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на допълнителна сума не по-малка от 1 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Придобиването на българско гражданство от горната категория лица ще може да стане и когато преди не по-малко от една година те са получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, увеличили са инвестицията при същите условия на закона до най-малко 1 000 000 лв. и в резултат от инвестициите са разкрити най-малко общо 20 нови работни места за български граждани. Редът за установяването и последващият контрол на горните обстоятелства и условия, осъществяван от Министерството на икономиката и от Българската агенция за инвестиции, се определят с наредба на министъра на икономиката.
В производството за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1 – за придобиване на българско гражданство по натурализация без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат информация за имената на възходящия и родствената му връзка с молителя. Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи, министърът на правосъдието може да изиска от молител я да представи допълнителни документи в 14-дневен срок от уведомяването му или да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход. Когато с молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация по този ред не се представят такива документи, производството се прекратява. Консултативният съвет се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище в двумесечен срок от възлагането, като взема предвид дали молителят ползва български език, самоопределя ли се като лице от български произход, както и дали за него е налице поне едно от следните обстоятелства: 1. част е от българска общност или българско малцинство в друга държава; 2. произхожда от населено място, което е било част от българската държава в миналото или Българската екзархия; 3. има възходящи, които са носители на българската традиционна фамилна именна система. Устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Предложенията за придобиване на българско гражданство по натурализация за лица, които не отговарят на условията по чл. 12, ако Република България има интерес от натурализацията или ако лицето има особени заслуги в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, култерата или спорта, трябва да са мотивирани, като бъдат посочени конкретният интерес на Република България от натурализацията на лицето или конкретният му принос в съответната област, в която лицето има особени заслуги. В едномесечен срок от настъпването на промяната във фактите и обстоятелствата, които са свързани с придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство или възстановяване на българско гражданство, респективно в 14-дневен срок в хипотезата на промяна във фактите и обстоятелствата, свързани с инвестициите, станали основание за натурализацията, лицата са длъжни да уведомят Министерството на правосъдието и да представи документите, доказващи промяната. Условията и редът за уведомяване се определят с наредба на министъра на икономиката. Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства, свързани с представените доказателства по молбите и предложенията, или когато молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или националната сигурност, Съветът по гражданството може да изиска от молителите да представят допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция извършване на проверка. Министерството на вътрешните работи и Държавна а генция „Национална сигурност“ представят актуализирани становища в Министерството на правосъдието най-късно в деня на заседанието на Съвета по гражданството, когато след изразяване на първоначалните им писмени становища е настъпила промяна във фактите и обстоятелствата. Държавната агенция за българите в чужбина създава и води електронен регистър с данни на лицата, за които Консултативният съвет е установявал български произход. Редът за воденето, съхранението и достъпа до регистъра се определя с наредба на Министерския съвет.
С допълнителните разпоредби в Закона за чужденците в Република България също се правят промени в насока насърчаване на инвестициите. Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза, имат издадено от Министерството на икономиката удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „Стартъп виза“, и след издаване на визата за дългосрочно пребиваване са станали съдружници или акционери в българско търговско дружество, и които притежават не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, чийто предмет на дейност е заявени ят при издаване на удостоверението. Министерството на икономиката незабавно уведомява дирекция „Миграция“ за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на удостоверението, което е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване. Условията и редът за издаване, удължаване и отнемане на удостоверението за високотехнологичен и/или иновативен проект се определят с наредба на Министерския съвет. Разрешение за постоянно пребиваване ще могат да получат и чужденци, извършили инвестиция или увеличили инвестицията си чрез придобиване на: акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 2 000 000 лв.; права по концесионни договори на територията на Република България със стойност на договора не по-малка от 1 000 000 лв.; дялове или акции на стойност не помалка от 1 000 000 лв. в колективни инвестиционни схеми с произход от Република Българи я, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че: нетната стойност на активите на всяка колективна инвестиционна схема е на стойност не по-малка от 5 000 000 лв.; колективната инвестиционна схема е получила лиценз или разрешение от Комисията за финансов надзор; инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в акции и/или облигации. Разрешение за постоянно пребиваване ще могат да получат и чужденци, извършили инвестиция или увеличили инвестицията си чрез придобиване надялове или акции на стойност не по-малка от 1 000 000 лв. в алтернативни инвестиционни фондове, установени в Република България, управлявани от лица, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, с произход от Република България, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че: активите на всеки фонд са на стойност не по-малка от 3 000 000 лв.; алтернативните инвестиционни фондове и лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, са лицензирани или са регистрирани от Комисията за финансов надзор; вв) инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в български активи и инвестират единствено в дялове, акции и облигации на български дружества, вк лючително ак ционерни дружест ва със специална инвестиционна цел; инвестирали в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на сума не по-малка от 2 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката. Редът за установяване на горните обстоятелства и условия, както и условията и редът за извършване на проверка, оценка и предварителното одобрение за извършване на инвестиции, се определят с правилника за прилагане на закона.

Закон за индустриалните паркове урежда статута, условията и реда за тяхното създаване, изграждане, функциониране и развитие. Целта на закона е да осигури: създаване на условия за стимулиране на инвеститорите да извършват производствена дейност в индустриални паркове; създаване на благоприятна институционална среда за екологични производства, иновации в производствени дейности за развитие на производства и услуги с висока добавена стойност и подобрени условия на труд и за подобряване на икономическата ефективност на предприятията; стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и услуги чрез осигуряване в индустриалните паркове на условия за внедряване на научноизследователска и развойна дейност, на иновации и на трансфер на технологии; привличане и стимулиране на инвестиции за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и общините. Създаването, функционирането и развитието на индустриални паркове се основава на следните принципи: публичност и прозрачност на дейностите и информацията, свързани със създаването, изграждането, функционирането и развитието на индустриалните паркове; равнопоставеност на индустриалните паркове независимо от собствеността, оператора или инвеститорите; конкурентност при избор на оператор на индустриален парк, който се създава от държавата и/или от общината; държавна подкрепа за създаване на индустриални паркове и стимули за привличане на инвестиции в индустриални паркове в съответствие с действащото законодателство.
Индустриален парк е обособена територия, разположена в една или повече общини, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Територията на индустриален парк се обособява и урегулира със специализиран подробен устройствен план на индустриалния парк, наричан по-нататък „ПУП на ИП“, като производствена устройствена зона. Територията на индустриален парк не може да бъде по-малка от 300 дка. при следните изключения да достигне долна граница от 100 дка, когато индустриалният парк е специализиран за високотехнологични дейности по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите и е обособен в територия от разновидност „високотехнологична производствена зона“ по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията; да е по-малък от 100 дка, но не по-малко от 10 дка, когато индустриалният парк е специализиран за високотехнологични дейности по смисъла на § 1, т. 11, буква „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите.
С ПУП на ИП се определят структурата на територията на индустриалния парк, устройствените зони и териториите с устройствен режим и предназначението на поземлените имоти съгласно чл. 112 от Закона за устройство на територията. Индустриалният парк се състои от урегулирани поземлени имоти с предназначение за производствени дейности. В индустриалния парк се допускат урегулирани поземлени имоти и с друго предназначение – за спомагателни и обслужващи дейности, свързани с функционирането на парка, включително за движение и транспорт и за друга техническа инфраструктура, за общественообслужващи дейности, за озеленени площи и за специални обекти, като общата им площ не може да бъде равна или по-голяма от половината от площта на парка. При регистрирането на индустриален парк не се допуска в територията му да се включват поземлени имоти, които са предмет на съдебни спорове за вещни права. На територията на индустриален парк трябва да бъде осигурена вътрешна техническа инфраструктура, която да обслужва само дейности, осъществявани на територията на парка, и нейната свързаност с елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Индустриален парк или част от него може да попада в защитена територия при спазване на изискванията, определени с приложимото законодателство. Вътрешната техническа инфраструктура на индустриалния парк включва най-малко: транспортна техническа инфраструктура на индустриалния парк; водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на индустриалния парк; електроразпределителна мрежа.
Оператор на индустриален парк е лице, което извършва дейностите по експлоатация на индустриалния парк. Когато собственик на индустриалния парк е държавата или общината, оператор може да бъде: публично предприятие – търговско дружество, едноличен собственик на капитала на което е държавата или общината; концесионер, определен по реда на Закона за концесиите. Когато собственик на индустриалния парк е държавата и една или повече общини, или две и повече общини, оператор може да бъде: публично предприятие – търговско дружество с държавно и общинско или с общинско участие в капитала; концесионер на съвместна концесия по Закона за концесиите. Когато собственик на индустриалния парк е юридическо лице, регистрирано като търговец, или обединение, функциите на оператор се изпълняват от собственика или от друго търговско дружество. Когато функциите на оператор не се изпълняват от собственика на индустриалния парк, отношенията между собственика и оператора се уреждат с договор за възлагане на дейностите по експлоатация на индустриалния парк, наричан по-нататък „договор за експлоатация“. Когато операторът е концесионер, дейностите по експлоатация на индустриалния парк се възлагат с концесионния договор при условията и по реда на Закона за концесиите. Инвеститор в индустриален парк е търговец по смисъла на Търговския закон, който извършва производствена дейност в парка въз основа на договор за стопанска дейност, сключен с оператора при условията на този закон и на правилника за цялостната организация в индустриалния парк. Партньор в индустриален парк е лице, което подпомага функционирането и развитието на индустриалния парк по договор с оператора. Потребители са инвеститорите и партньорите, които извършват дейност на територията на индустриалния парк. Законат урежда подробно реда за създаване, функциониране и развитие на индустриалните паркове.

Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация урежда: учредяването, лицензирането, дейността, преобразуването и прекратяването им; дейността на инициаторите, първоначалните кредитори и спонсорите в секюритизациите по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации; дейността на агентите, които проверяват съответствието с изискванията за опростените, прозрачни и стандартизирани секюритизации, наричани по-нататък „агентите за ОПС съответствие“; държавния надзор за осигуряване спазването на този закон. Целите на цакона са създаване на условия за развитие на инвестирането в недвижими имоти и във вземания, за развитие на пазарa на опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2402, както и осигуряване на защита на интересите на инвеститорите в дружествата със специална инвестиционна цел и в дружествата за секюритизация. Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата по дял втори се извършват от Комисията за финансов надзор чрез ресорния й заместник-председател.
Дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно дружество, което при условията и по реда на този закон инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания. Във фирмата на дружеството със специална инвестиционна цел се включва обозначението „акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ или абревиатурата „АДСИЦ“. Лице, което не отговаря на изискванията на този дял, не може да включва в наименованието си обозначението „акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ или абревиатурата „АДСИЦ“. Дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните дейности: набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им или покупкопродажба на вземания. Дружеството със специална инвестиционна цел не може да извършва други дейности извън посочените и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон. Дружеството със специална инвестиционна цел може да инвестира само в недвижими имоти или само във вземания. (4) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да придобива недвижими имоти или вземания, които са предмет на правен спор. Недвижимите имоти, придобивани от дружеството със специална инвестиционна цел, трябва да се намират на територията на Република България или на територията на друга държава членка. Вземанията, придобивани от дружеството със специа лна инвестиционна цел, трябва да: са към местни лица; не са обект на принудително изпълнение.
Дружество за секюритизация е дружество със специална цел – секюритизация по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402. Дружество за секюритизация се учредява като акционерно дружество за секюритизация. Във фирмата на дружество за секюритизация се включва обозначението „дружество със специална цел – секюритизация“ или абревиатурата „ДСЦС“. Лице, което не е дружество за секюритизация, няма право да използва в наименованието си, в рекламната си или в друга дейност обозначението „дружество за секюритизация“, „дружество със специална цел – секюритизация“ или абревиатурата „ДСЦС“, „акционерно дружество за секюритизация“ или други равнозначни думи и изрази на български или на чужд език, означаващи извършване на дейност като дружество за секюритизация. Дружеството за секюритизация е длъжно да отдели задълженията си от задълженията на инициатора и спонсора. Базисни експозиции, допустими за секюритизация. Базисните експозиции, предмет на секюритизация, не може да са обект на принудително изпълнение. До 30 на сто от базисните експозиции, предмет на секюритизация, може да са обект на съдебен спор, но само ако от момента на секюритизация на съответния актив не са изминали повече от три години. Предлагане на облигации за секюритизации на непрофесионални клиенти Чл. 37. Облигации за секюритизации не могат да бъдат предлагани на непрофесионални клиенти съгласно § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти, освен когато са изпълнени всички условия на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
Законът урежда подробно процедурите по учредяване, лицензиране, управление и надзор върху дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, като е налице богат набор от административно-наказателни разпоредби за санкциониране на нарушенията.